Опростяването на данъчната система ще облекчи бизнеса

Господин Юруков, тези дни приключи работната мисия на МВФ – първа за новото българско правителство. Смятате ли, че България все още се нуждае от печата на одобрение на Международния валутен фонд?

Според мен българските политици имат нужда от коректив, който малко или много да ги възпира от грешни действия. Не бива да забравяме, че сме страна във валутен борд, което на най-обикновен език означава политиците да не могат да пипат парите в националната банка. При положение, че се планират т.нар бюджетни излишъци - огромни пари, които група от 10 -15 човека може да се харчи както сметне за добре - един подобен коректив е изключително нужен за България.

Миналата седмица излезе поредния доклад на МВФ, в който се критикува възможността бюджетният излишък да се харчи от правителството без санкцията на парламента. Споделяте ли едно такова мнение?

Абсолютно го споделям. Има един голям проблем в представителната демокрация. Това е, че група хора с плюс 1 процент от гласовете могат да овладеят политическата власт. По този начин могат да овладеят огромни суми пари. Колкото по-голям е контролът върху изразходването на тези пари, които не са техни, а на всички граждани, толкова по-добре. И толкова по-големи гаранции има, че тези пари ще бъдат използвани за реални нужди на обществото.

В тази връзка споделяте ли препоръката на МВФ, която също не е нова, че България трябва да продължи да следва консервативна политика?

В дългосрочен план-да, трябва да продължи да следва консервативна политика, защото не бива да забравяме, че ние сме една страна с изключително раздута държавна администрация. Всички пари, които отиват за нейното издържане, са напразно похарчени. А от друга страна, потенциалът на тези хора би бил много по-полезен, ако те влязат в частния стопански сектор.

Това означава, че държавата трябва да се освободи от определени функции, които явно тя в момента не изпълнява добре и може би няма нужда тя да го прави.

Точно така. Според самото определение на политическата философия за държавата, тя е този организъм, който има право да извършва законно насилие. Това означава, че тя трябва да се занимава с външна и вътрешна сигурност, с външна политика, да събира данъци. Всички останали дейности, с които тя се занимава, обикновено водят до обратен ефект. При положение, че държавата по определение е тази институция, която по принуда ни кара да правим нещо – тя не може да ни продава услуги, защото ще ни ги продава по принуда, не може да ни направи по-образовани, защото всички знаем, че насила на никой не можем да налеем в главата знания. Това е пътят, по който България трябва да поеме. Още повече, че преразпределителната ни система не работи – било поради корупция, било поради некомпетентност, голяма част от тези средства изчезват като вода в пустиня.

И България била добър и красноречив пример за  ситуацията в ЕС, защото главната дискусия в момента там е по какъв път Европа да поеме – дали да продължи силните традиции на Германия и Франция със силни социални дейности на държавата или да приеме англо-американския либерален модел. В Германия това е много трудно, защото там възниква социалното осигуряване. Въвежда го Бисмарк, за да отговори на силните социалистически идеи, които през 19 век се развиват в Германия. Но от тогава са минали вече 200 години. Така, че наистина ние трябва да се замислим и да оценим етапа на обществено развитие, който съществува в Европа.

Какви са очакванията на българския бизнес от новото правителство?

За фирми като нашата, които не се занимават с т.нар политически бизнес (не получаваме парите си чрез политически поръчки или услуги на държавната администрация), не е важна цялостната дейност на правителството. Но нещо,  което ме обнадежди и ми направи силно впечатление, беше заявката на финансовия министър Пламен Орешарски, че ще опрости - подчертавам, че не става въпрос за намаление, а за опростяване - на данъчната и осигурителната система. Защото ние като хора от практиката знаем какви ресурси ни се отнемат от сложните, много често противоречащи си един на друг данъчни закони. Самото опростяване би ни дало възможност да  спестим един от най-важните ресурси – времето. 

Значи не става дума само за това дали са ниски или високи ставките на данъците, става дума за механизма, по който администрацията работи с бизнеса?

Става въпрос за законите, които трябва да изпълнява както администрацията, така и бизнеса. Ние като Асоциация на производителите и търговците на кафе подготвяме списък с предложения за промяна, които ще предоставим както на бюджетната комисия, така и на управление “Данъчна политика” в Министерство на финансите, за да може със съвместни усилия да премахнем тези проблеми. Малко или много, когато съдията взима да съди, е важно неговият метър да е еднакъв, да няма две скали,  да не е зацапан на определени места, така че да е ясно всяко наше действие какво означава.

Предполагам, че тези предложения, които вие подготвяте, са породени от собствената ви практика.

Да, това са положения от практиката и бих призовал колеги от най-различни гилдии, професионални, браншови организации, по същия начин да бъдат активни и да дадат своите предложения. Много често такива интервюта и коментари има в пресата, но някак си замират там.

Според вас равнопоставен ли е българският бизнес на чуждите инвеститори в България?

Ние не сме равнопоставени по една обективна причина. Докато другите фирми са работили 100 години,  ние в продължение на 45 години нямахме възможност да развиваме фирми, да се занимаваме с търговска дейност, да развиваме производство. Само от там е първата неравнопоставеност.

Това, което ме радва в новия парламент и в новото управление е, че там има повече хора, които са от българската среда. При предишната власт навлизането на много бивши чиновници от мултинационални компании ги караше да бъдат по-благосклонни към чуждите компании. Така, че предполагам, че тази детска болест на предишното управление ще бъде преодоляна при сегашното.

Какво още според Вас може да се подобри в бизнескиламата в България?

Другият момент, които косвено влияе, е съдебната система. Ние имаме нужда от справедливо, бързо и ефективно правосъдие. Категоричен факт е, че в страни, където не се краде и не се лъже, а лъжците и крадците биват наказани по-бързо,  тези страни са по-богати, хората там също са по-богати и живеят много по-спокойно.

Има ли някаква реална заплаха за българския бизнес, ако членството на България  се отложи с една година и не е от 1 януари 2007?

Не, дори за някои браншове би било добре, защото те ще имат една година повече, за да се подготвят. Специално за нашата фирма, няма никакво значение. Ние сме готови отдавна и самото усъвършенстване както на средствата за производство, така и на мениджмънта на компанията, го направихме не заради формалните изисквания на ЕС, а защото искаме нашата компания да бъде в челното място в света по конкурентоспособност. Това би бил по-важният мотив, който всяка българска фирма трябва да приеме.

Предишното управление стартира с обещанието за нулева ставка за реинвестиции, сега е същото. Надявате ли се този път да стане и това важно ли е според Вас за бизнеса?

Това е много важно. Има няколко варианти- също така г-н Орешарски в едно интервю споменава, че се мисли за варианти. Там вариантът е не само нулева ставка, вариантът е и примерно амортизация в първата година. Но наистина съвременният бизнес изисква сериозна технологична база, която предполага инвестицията на много средства и това, естествено, би помогнало.