Оранжевият цвят в Минск е повод за арести

След "оранжевата революция" в Украйна в края на 2004 -та, която година по-рано беше предшествана от "революцията на розите" в Грузия, диктаторите и властимащите в постсъветското пространство тревожно си задават въпроса кой от тях е наред да попадне под ударите на съдбата. На отминалите избори властващите в средноазиатските държави като Узбекистан, Казахстан и Туркменистан, където, както обикновено, нямаше международни наблюдатели, още веднъж ясно показаха, че в никакъв случай не смятат да се разделят с властта.

Нескромният белоруски управник Александър Лукашенко също откровено демонстрира своите претенции за власт, макар че, намирайки се в непосредствена близост до украинските събития, той най-много от всички трябва да усеща заплахата. Но Лукашенко е непоколебим. В неговата империя няма да има никакви "розови", "оранжеви" или "бананови" революции, пламенно заяви той през почивните дни по време на службата за Рождество Христово в Минск. Като президент Лукашенко и занапред щял да се грижи за мира и стабилността в Беларус, обеща той. Лимитът на страната за войни и революции бил изчерпан.

"Моля, помнете това и повече не се връщайте към тази тема", заповяда Батката (както обича да го наричат) на всички присъстващи на богослужението.

Министърът на външните работи Сергей Мартинов в интервю за агенция Ройтерс побърза да помогне на господаря си. Беларус няма да стане втора Украйна. За това няма никакви основания, това са различни народи и различни лидери, смята Мартинов. Обаче за всеки случай Лукашенко вече е помолил своите специални служби да засилят контрола, за да окажат противодействие на "опитите на Запада", на фона на украинските събития, да дестабилизират ситуацията в Беларус.

В това, че Западът е съпричастен към събитията в Украйна, никой от белоруското ръководство не се съмнява. Затова Николай Лозовик, председател на белоруската Централна избирателна комисия, установи, че правовият нихилизъм се е разпространил в съседната страна по време на изборите за президент "с одобрението, а може би и даже по инициатива на наблюдателите от международните организации". Това той оповести в началото на седмицата. Трън в очите му са най-вече наблюдателите от ОССЕ, чиито критични оценки по повод наскоро миналите избори и референдум в Беларус предизвикаха недоволството на местния управляващ елит. В Украйна те принудиха както парламента, така и президента да нарушат закона, твърди Лозовик. По инициативата на "някои чуждестранни организации" нещата стигнали до "вакханалия".

В Минск това никога няма да стане, уверяват властващите и все пак са нервни. Опозиционерите, които в този град с помощта на оранжеви шалове изразяват своята солидарност с новия украински президент Юшченко, веднага биват арестувани.

Съпротивата остава незначителна. Опозицията на Беларус, която охотно би взела за образец революционния порив на украинците, е слаба. Не може да се очакват от нея акции, сравними с тези, които станаха в Киев. Призракът на революцията не броди в страната на Лукашенко, който на проведения миналия октомври фалшифициран референдум получи 77% от гласовете на своите съграждани, позволявайки му през 2006 година за трети път да участва в президентските избори.