Орешарски: Корпоративен сблъсък причини срива на КТБ

Корпоратиовен сблъсък стои в основата на ликвидната криза в Корпоративна търговска банка (КТБ), която бе поставена под специален надзор от БНБ. Реакцията на уплашените вложители пък причини сътресенията в Първа инвестиционна банка (ПИБ).

Това обяви в събота пред телевизиите "Блумбърг" и "България он ер" министър-председателят Пламен Орешарски. Текстът от интервюто му бе разпространен от правителствената информационна служба.

По думите на премиера "политическата нестабилност е добра среда за разпространяване и на такива слухове". Въпреки той уверява, че ситуацията е овладяна.

"Благодарни сме и на много своевременната реакция на ЕК, която одобри нашия инструментариум за подкрепа на банките и го оповести публично. Мисля, е това също допринесе за успокояване на хората", добавя премиерът.

Орешарски е категоричен, че българската банкова система е между най-добре капитализираните и с най-добра ликвидност измежду банките във всички страни-членки на ЕС.

"Самият факт, че ликвидният буфер, който мобилизира Министерството на финансите към настоящия момент не е изразходван и аз не очаквам да бъде изразходван, показва, че бяхме свидетели на един своеобразен стрес тест – такъв, какъвто методологично го правеха всички европейски банки през отминалите няколко години. Сега дори след този случай, реален за разлика от другите стрес тестове, ние видяхме, че банковата система може да се справи, дори със собствените си ликвидни ресурси", аргументира се той.

Премиерът оценява "високо" работата на правителството, което се оказа без достатъчна подкрепа след евроизборите и предстои да подаде оставка през август. По думите му кабинетът е свършил "преобладаваща част, за да не кажа всичко, от ангажиментите, които бяхме поели в програмата, одобрена от парламента, отнесена разбира се към едногодишния период".

Орешарски подчертава, че политическата конюнктура и политическата нестабилност, "на която бяхме свидетели в последната една година, трудната работа на парламента – е далеч извън компетенциите на кабинета".

"Що се касае за несвършената работа, не можахме да стартираме, макар че направихме много подготовка през този период, някои важни реформи в сферата на здравеопазването, администрацията, които така или иначе трябва да се свършат. Бих призовал следващия кабинет по-експедитивно, при съответна разбира се парламентарна подкрепа, да не изоставя тези задачи", заявява Орешарски.

"Оставам оптимист, че ще може да направим тази година първа на по-отчетлив икономически растеж след пет години на икономическа депресия", казва още той.

Според него до месец май макроикономическите данни са били възходящи: "Сега очаквам с интерес данните за юни и за юли. Вероятно ще има някакви колебания, но не мисля, че ще са драматични, които да обърнат тенденциите."

"Има и всички предпоставки да се реализира прогнозата от малко над 2% за тази година. Наблюдаваме макар и скромен ръст в потреблението, има и ръст в инвестициите, което е предпоставка да се реализира този икономически растеж", изтъква Пламен Орешарски.

На въпрос за предизвикателствата пред България до края на годината премиерът посочва политическата ситуация: "Сега ще влезем в период на служебен кабинет, ново правителство, което ще влезе най-вероятно към края на тази година." Според него това може да бъде свързано с известни колебания в приходната част в бюджета, както и с малко допълнителен натиск върху разходната част.

По повод замразяването на бългхарската част от проекта "Южен поток" премиерът отбелязва: "В момента се намираме в състояние на пауза, след като ЕК имаше коментари и забележки в официално писмо. Ще поясня, че това е евентуално начало на наказателна процедура. Държа да отстраним и да уточним с ЕК тези бележки. Много се надявам това да стане в непродължителен срок, така че да може да продължим."