Орешарски се опъна на Масларова за ръста на заплатите

Финансовият министър Пламен Орешарски не се съгласи със социалния министър Емилия Масларова за ръста на минималната заплата от догодина. Това стана във вторник на обсъждането на проектостратегията на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) за повишаване на доходите за периода 2007-2009 г.

Според Орешарски рационално е минималната заплата догодина да е до 170 лв. Такъв размер е заложен и в споразумението на страната с Международния валутен фонд, което е продължено до пролетта на 2007 г. Финансовият министър препоръча това равнище на минималното възнаграждение, "ако не искаме да фалират много фирми, когато влезем в Европейския съюз, т.е. да запазим конкурентоспособността, защото работните места също са елемент на социалната политика".

Според проектостратегията на Масларова минималната работна заплата догодина трябва да е между 174.80 и 219 лв. Такъв размер би бил реален, ако правителството приеме заложеното в стратегията предложение минималната работна заплата да зависи от линията на бедността. Очаква се, ако бъде одобрена от Министерски съвет, официалната линия на бедността ще бъде 152 лева.

Орешарски се противопостави и на заложеното в документа обвързване на увеличаването на доходите с пълния ръст на прогнозната инфлация. Той заяви, че това е “най-неудачният подход”.

По думите му инфлационното обвързване на нарастването на трудовите възнаграждения със сигурност ще намали реалните доходи, ако не веднага, то в краткосрочна перспектива. “Имаме хубав опит в това отношение преди кризата 1996-1997 година”, отбеляза Орешарски.

Той все пак заяви, че решението за увеличението на доходите зависи от обществения дебат, защото "няма вързани числа".

Масларова не пожела да коментира изказването на финансовия министър за размера на минималната работна заплата, но уточни, че двете министерства работят в синхрон.

Според нея фирмите ще фалират, ако не спазват изискванията на Европейския съюз, а не поради повишаването на минималното трудово възнаграждение. Тя предупреди още, че бюджетното споразумение на България с МВФ изтича през април следващата година, което можеше да се схване като намек, че след това няма да има кой отвън да ни нарежда как да си връзваме бюджета.

Стратегията за повишаване на доходите на МТСП

Според проектостратегията на социалното министерство се предвижда до 2009 година заплатите и пенсиите средногодишно да се увеличават между 7 и 10%. Предвижда се техният ръст да бъде в пряка зависимост от растежа на БВП, прогнозната инфлация, производителността на труда и конкурентоспособността на икономиката.

Повишаването на доходите ще става чрез изготвянето на годишен индекс, който ще се формира след приемането на бюджета. Той ще е задължителен за държавната сфера и препоръчителен за частния бизнес.

За предприятията на бюджетна издръжка индексът ще се определя от пълния ръст на прогнозната инфлация и до 75% от БВП, а за частният сектор – отново 100% от прогнозната инфлация и до 60-75% от производителността на труда.

МТПС препоръчва индексът за частните фирми да се определя на браншово ниво и да зависи от индивидуалния ръст на производителността на труда във всеки отделен сектор.

По думите на Масларова, ако тази година се реализират предвидените увеличения на пенсиите, средното им нарастване за 2006 година ще бъде около 18%.

Работодатели и синдикати харесаха “по принцип” да има стратегия по доходите

На форума, организиран от Икономическия и социален институт, представителите на синдикатите и на работодателите приветстваха идеята на социалното министерство да има документ, който да определя политиката по доходите.

Според работодателите заложеното отчитане на инфлацията като фактор, който да влияе върху нарастването на заплатите, не е разумно, защото не зависи от тях.

За Mediapool Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България, коментира, че договарянето на заплатите за бизнеса не трябва да става на браншово, а на фирмено ниво, тъй като условията на труд и заплащане са много различни във всяка фирма.

“Не бива да се свива границата между минималната и средната работна заплата, защото по този начин не се стимулира повишаването на квалификацията на работниците”, допълни той.  Според него минималното възнаграждение не трябва да надхвърля половина от средната заплата.

Подобна позиция, но относно съотношението между най-ниската и средната пенсия има и Божидар Данев, председател на Българската стопанска камара.

Според него това би довело до стимулиране на сивата икономика, тъй като ще демотивира хората да плащат социални осигуровки.

По думите на Данев в стратегията са заложени двойни стандарти, тъй като в държавния сектор заплатите са регулирани, а в частния не.

Зам.-председателят на КНСБ Пламен Димитров коментира, че има разминаване между заложеното в стратегията и договореното с МВФ. В последното споразумение с фонда, по думите на Димитров, е поет ангажимент минималната работна заплата през следващата година да бъде 170 лева.