Организации настояват за ускорена дигитализация на здравния сектор

За спешно ускоряване на дигитализацията в здравния сектор настояха неправителствени организации от бранша в писмо до властите.

Те припомнят, че в условията на пандемия особено ясно изпъкна ниското ниво на дигитализация на здравния сектор и липсата на работеща единна здравноинформационна система, която да осигури достоверни епидемидемиологични данни, даващи възможност за ефективно лечение на пациентите.

Писмото е подписано от инициативата "Индекс на болниците", съсловните организации на лекарите и фармацевтите, организациите, представляващи фармаиндустрията у нас, Националната пациентска организация и Българския клъстер за дигитални решени и иновации в здравеопазването.

"Липсата на стандарти и интегрирани модели на здравните данни, води след себе си редица неблагоприятни последствия както за сектора и неговото функциониране, така и най-вече за ефективното лечение на пациентите и превенцията на заболяванията", се казва в писмото.

Авторите му дават редица примери за разминаване в данните, с които работят здравните институции. Така например на 7 февруари 2022 г. "Индекс на болниците" публикува данни за броя на пациентите, които през 2021 г. са били лекувани от Covid-19 във всяко едно лечебно заведение в страната, както и за процента на смъртните случаи сред тях, настъпили вследствие на тази диагноза. Информацията бе обработена на база данните, които се попълват от болниците в съответната информационна система на Министерство на здравеопазването (МЗ) и бе предоставена по официален път. На 9 февруари болница УМБАЛСМ "Н.И. Пирогов" - оспори част от данните. Според официалната статистика броят на пациентите, които са постъпили с Covid-19 в УМБАЛСМ "Н.И. Пирогов" през миналата година са били 4349, като 32.9% от тях са починали от инфекцията. От лечебното заведение обаче изпратиха официално съобщение, в което се посочват други цифри. Според информациятана УМБАЛСМ "Н.И. Пирогов" през 2021 г. в болницата са хоспитализирани 4862 пациенти с коронавирусна инфекция. Като процент на смъртността за различните периоди на годината се посочват цифрите – 17.9% и 24.09%.

Липсата на автоматизиран процес на лечение на хронично болните пациенти, както и възможността за ползване на телемедицина, мобилни манипулационни на лаборатории и доставка на лекарствени продукти по домовете за отдалечените райони и такива без обществен транспорт (междуградските линии за последните 2 години са намалели с близо 30%), принуди НЗОК да удължава протоколите за лечение, за да се избегнат излишните административни бариери, които нямат отношение към лечението и водят до струпвания на пациенти пред кабинетите и в РЗОК.

Намаляването на посещенията при лекар влоши контрола на заболяванията и увеличи броя недиагностицирани или недобре лекувани пациенти, защото за 2 години държавата така и не успя да въведе ясна методология за реимбурсиране на телемедицината в страната, позволяваща дистанционни консултации и навременна дистанционна медицински грижа. Също така, процеса на лечение, диагностика и профилактика на заболяванията се затруднява крайно, поради липсата на достъп до електронен запис на пациента, указващ преминалите медицински прегледи, издадените и изпълнени рецепти/електронни предписания относно приема на лекарствата и системата остава да разчита на евентуално налични хартиени документи и/или устни описания от пациента. Както сами разбирате, нито един от гореописаните процеси за предоставяне на медицинска грижа, не може да бъде счетен за достоверен, предвид липсата на реални и сигурни данни за него, посочват авторите на писмото.

"Това не изчерпва всички въпроси, но безспорно поставя на дневен ред един основен проблем, а именно - защо в държавата все още нямаме дигитализация на здравеопазването и работеща единна здравноинформационна система, която да централизира данните в сектора и да позволява разработването на различни сечения и анализ върху тях, с цел предвидима, контролирана и ефективна здравна среда за пациентите, медицинските специалисти и отговорните за сектора институции", се казва още в него.

Организациите декларират, че си дават сметка, че проблемът е наследен и за него се говори от 15 години.

"Всички организации приветстваме действията, които Министерство на здравеопазването е предприело за изясняване на официалната информация от Covid-19 и ви уверяваме, че в лицето на долуподписаните сдружения ще получите пълна подкрепа за реализирането на работеща и пълноценна дигитална здравна система. Тя следва да интегрира автоматизирани модели на отчетност и управление, въвеждането на електронен обмен на данни и документи, въвеждането на електронни протоколи, интегрирането на електронната рецепта и направление в електронен здравен запис, създаването на публични регистри с анонимизирана информация на пациенти в доболничната и болнична помощ както и рамката за стандарти и архитектура на здравните данни. По този начин ще имаме възможността да осигурим предвидима, прозрачна и устойчива среда в здравната система. Считаме, че само по този път – на прозрачност, контрол, ефективност и реални, стандартизирани данни и с ефективна колаборация между заинтересованите страни, можем да променим и подобрим българското здравеопазване и да поставим пациента в центъра на здравната система", се казва още в писмото.