Осъдителните присъди срещу България са заради съдебната система или законодателството

Всички осъдителни присъди срещу България в Европейския съд в Страсбург идват от неточности в съдебната система или законодателството, заяви в четвъртък пред Mediapool Снежана Ботушарова, българският представител в съда, по повод потвърждението на Голямата камара за убийството на двама войници от ромски произход през 1996 година.

Делото “Начова и други срещу България” беше разгледано на втора инстанция преди два дни, тъй като българското правителство оспорваше твърдението, че убийството на Кънчо Ангелов и Кирил Петков е станало по расови подбуди.

Двамата войници от трудови войски са били застреляни с автомат от “майор Г.”, когато се опитвали да избягат при опит за техния арест.

Съдът потвърди, че е нарушен чл. 2 от Конвенцията за правата на човека (правото на живот) във връзка с чл. 14 (забрана за расова дискриминация). Съдът обаче не потвърди становището на първата инстанция, че убийството е станало по расови подбуди и става дума за акт на расово насилие.

Единадесет съдии приеха това мнение, включително и аз като българския съдия, каза Снежана Ботушарова. Шест други съдии са били на обратното мнение и са поддържали, че става дума за убийство на базата на расова дискриминация.

Съдът намери още, че разследващите органи в лицето на следствието и прокуратурата не са извършили ефективно разследване и не са установили подбудите и причините за стрелбата. В този смисъл не са изпълнени изискванията на конвенцията за разследване, обясни съдия Ботушарова.

Голямата камара на съда в Страсбург посочи, че поведението на българските власти във връзка с делото за убийството на двамата войници от ромски произход не е изолиран случай. Това е основание за “дълбока тревога, тъй като хвърля сериозни съмнения върху обективността и безпристрастността на следователи и прокурори”.

Протакането на делата и въпроси на собствеността

Междувременно адвокати от фондация "Български адвокати за правата на човека" (БАПЧ) посочиха, че продължителността на съдебните производства в България и въпросите със собствеността при реституирани имоти и земи са сред основните проблеми, които дават повод на множество български граждани да отправят жалби до Европейския съд в Страсбург.

В четвъртък адвокатите представиха доклади за съответствието на българското законодателство и практика с европейските стандарти, отнасящи се до прилагането на Европейската конвенция за защита на правата на човека и правото на собственост.

Европейският съд по правата на човека е затруднен в работата си от огромното количество повторяеми жалби от страните от Източна Европа и новоприетите членки на ЕС, които блокират работата му и забавят решенията, каза адвокат Здравка Калайджиева, координатор по един от докладите.

Най-често подаваните жалбите са за непредоставени обезщетения на граждани, чиито имоти се отнемат по закона за реституцията, каза адвокат Нина Седефова. Тя обясни, че чл. 7 от Закона за възстановяване на собствеността засегна десетки хиляди граждани, които не получиха обезщетения, защото не бяха създадени предпоставки да обжалват делата в законовите срокове.

Освен това съдебните решения по такива дела не се съобщават на страните, а те сами трябва да проверяват в съда. Към януари

2005 г. е имало повече от 2000 граждани, които чакат да получат като обезщетение апартаменти в непостроени блокове на общински терени.

Друг сериозен проблем е, че собствениците може дори да не разберат за отчуждаване на техен имот, предназначен за изграждане на инфраструктурен проект. Те освен това не са информирани могат ли да получат обезщетение и от кого, тъй като засегнатите страни не са уведомявани, а решенията се публикуват в Държавен вестник.

Според Здравка Калайджиева забавянето на съдебните решения  накърнява правата на българските граждани, включително и защото ако делото се проточи с години, инфлацията изяжда стойността на сумите, за които пледират ищците.