Осем европейски дуела

ЖИСКАР д`ЕСТЕН И ПАПАТА:
Те се срещнаха през октомври в Рим. Папата помоли председателя на Конвента бъдещата Европейска конституция да включва в съдържанието си намек за християнските корени на Европа. Представителите на Европейската народна партия в Конвента поискаха на практика да бъде възприета конституцията на Полша, родината на папата. Валери Жискар д`Естен обаче отказа. Намек за това ще има, когато дойде моментът за съставянето на преамбюла на конституцията, на края на работата на Конвента. В този сблъсък личат две различни визии за света изобщо и за институциите в частност - светската и религиозната. Истинският компромис между двете е много труден.
ЖИСКАР д`ЕСТЕН И РОМАНО ПРОДИ:
Тук вече нещата стават изключително сложни. Председателят на Европейската комисия /ЕК/ Романо Проди отхвърли плана за институционални реформи, защото се страхува от преразглеждане на ролята на Комисията и от перспективата да ѝ бъде отнета законодателната инициатива. Постоянният председател, за който настоява Жискар д`Естен може да влезе в конфликт с председателя на ЕК, независимо че, поне на хартия, функциите им са добре разграничени.
Проди се подкрепя от Комисията, от малките държави и от новите членки от Изток. Той твърди, че не води лична битка и че се бори за институцията. Известна подкрепа му се оказва и от германския външен министър Йошка Фишер. Как ще свърши двубоят? Жискар д`Естен изслушва всички, но решението взема сам.

ШИРАК И ШРЬОДЕР:
Оста Париж-Берлин беше възстановена миналия октомври с постигнатото споразумение за разходите за земеделие. Оттам започна и общият път на френския президент Жак Ширак и германския канцлер Герхард Шрьодер, засилен и от пацифистката позиция на двете държави за войната в Ирак и от сходните им виждания за работата на Конвента и по въпросите на отбраната. За известно време нещата се успокоиха. Когато обаче се заговори отново за средствата за земеделието, обстановката ще се промени. Германия ще настоява за бюджетни съкращения, а Франция ще се бори за запазване на квотите за своите селскостопански продукти.

СТАРИ И НОВИ:
Става дума за така наречените структурни фондове, предназначени за най-изостаналите зони в ЕС. И в този случай имаме дремещ конфликт, който ще избухне в момента, в който дойде време да се обсъжда разпределението на средствата от 2007 г. нататък.
Приемането на 10-те нови членки от Източна Европа ще намали дохода на глава за 25-те държави от 23 хил. и 200 до 19 хил. и 600 евро. Някои зони в 15-те досегашни членки, които получаваха помощи от тези фондове, могат да бъдат извадени от списъците в полза на новите членки. Южна Италия например, ще бъде сред засегнатите региони.

СОЛБЕС И ПАКТА:
Споразумението за по-голяма гъвкавост в Пакта за стабилност и икономически растеж, постигнато благодарение на усилията на комисаря по икономиката и финансите Педро Солбес, не успя да заличи недоволствата в някои от държавите от ЕС. Франция например, демонстрира непоносимост към наложените ограничения. Великобритания направо заяви, че би желала да се освободи от този ангажимент. Премиерът Блеър реши да отложи референдума за въвеждане на еврото за след изборите. Впечатлението на повечето е, че в крайна сметка Пактът ще се запази, независимо от критиките.

ЯДРЕНА ЕНЕРГИЯ И ИЗТОЧНА ЕВРОПА:
Петнадесетте страни от ЕС поискаха от 10-те нови членки да затворят голяма част от централите си, смятани за остарели и опасни. Те се страхуват от нов Чернобил. За сега всичко си е както преди. Страни като Литва, България, Румъния и Словакия дори инвестират в модернизацията на реакторите.

По БТА