Особеният надзор в "Нефтохим" и контролът върху петролното ембарго минаха първо четене

На първо четене бяха приети във вторник в пленарна зала законопроектите за контрол върху спазването на полученото от България изключение да продължи да внася руски петрол след наложеното от ЕК ембарго на 5 декември 2022 г. и как се реализират произведените от него продукти, които ще е забранено да се изнасят, и за въвеждането на особен надзор от държавата в бургаската нефтена рафинерия "Нефтохим".

Първият законопроект е предложен от Движението за права и свободи (ДПС), което получи критики от "Продължаваме промяната" (ПП), че е преписало техни предложения, които обаче не намериха подкрепата на останалите политически сили. Въпреки това ПП ги подкрепи, същото сториха и ГЕРБ - СДС, "Демократична България", "Български възход" и независимия Явор Божанков. "Против" гласуваха БСП и "Възраждане".

Вторият законопроект е на "Демократична България".

"Възраждане" и БСП отново вкараха тезата, че ако се приеме забраната за износ на произведени от руски петрол горива, има опасност "Нефтохим" за спре работа. Останалите партии подкрепиха ДПС, но текстовете ще бъдат коригирани между първо и второ четене, за да отговарят на последния пакет санкции на ЕС срещу Русия. Те изрично забраняват износа на нефтопродукти от страните получили дерогация да внасят руски петрол до края на 2024 г., с изключение на експорта за Украйна. "Вече има уточнение, че може да се изнасят нефтопродукти за Украйна, както и такива които биха застрашили околната среда или не могат да бъдат съхранявани безопасно. Затова и ние ще коригираме текстовете между първо и второ четене", обясни председателят на бюджетната комисия Петър Чобанов от ДПС.

"Комисията няколко пъти прави изказвания, че България не може да изнася нефтопродукти, ние всички се правихме на ударени, че не го разбираме. Оттук нататък не трябва да се правим на ударени. Една чужда компания преработва горивото на една чужда компания и нищо от това не е български продукт. Ние нямаме контрол и какво ще правим ако преустановят дейността", каза Станислав Анастасов от ДПС.

Председателят на енергийната комисия Делян Добрев от ГЕРБ също заяви, че трябва да се запише изрично между двете четения, че ще е позволен износът на продукти от руски петрол за Украйна и на онези продукти, които не може да се продават в Европейския съюз.

"Лукойл" през 2021 г. си е осигурявал петрол и от други източници, 50% от петрола не е руски, това означава че няма проблем. Всички тези приказки как ще затвори рафинерията не са верни. По-скоро трябва да помислите, че през тази година рафинерията е получила 80 млн. лева компенсации за тока, а през следващата ще получи 300 млн. компенсации за тока. Това трябва да се промени", каза Ивайло Мирчев от "Демократична България".

Спор възникна и кой би спечелил най-много от приемането на закона – Турция или САЩ. Според Владимир Табутов от "Продължаваме промяната" това е в полза на Анкара, която се опитва да стане един от енергийните хъбове в света, а Румен Гечев от БСП заяви, че "санкциите срещу Русия са оркестрирани от нашия основен партньор и лидер на НАТО САЩ".

Според закона за особения надзор при икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, държавата ще може да реагира при необходимост да се гарантира сигурността на критична инфраструктура. При обстоятелства, които заплашват национална сигурност в държавата, по някакъв начин се нарушават наложените международни ограничителни мерки или се злоупотребява с монополно положение, министърът на икономиката и индустрията ще може да назначава особен търговски управител за шест месеца, с възможност за удължаване на мярката само веднъж.

Ако се установи, че взетите под държавния особен надзор предприятия, нарушават санкционния режим, застрашават националната сигурност, злоупотребяват с монополно положение, ще може да им се прекратяват лицензи и разрешителни за работа.