ОССЕ обвини Кремъл в укриване на информация за кризата в Беслан

Руските власти са задържали информация и са пречели на работата на журналисти, отразяващи кървавата криза със заложниците този месец в Беслан. Тези действия са сериозна пречка за демокрацията, се казва в доклад на отдела за свободата на медиите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), цитиран от Асошиейтед прес.

В доклада, който бе оповестен в четвъртък, руските власти са обвинени, че са конфискували видеозаписи и не са давали достоверна информация навреме. Освен това те са се

В резултат на това местни жители нападнали журналисти, решавайки, че те умишлено дезинформират обществеността и преувеличават случващото се, каза представителят на ОССЕ по въпросите за свободата на медиите Миклош Харасти.

Текстът на доклада на ОССЕ прилича на наръчник за това как да не се комуникират кризи, отбелязва ББС.

При кървавата развръзка на кризата в Беслан загинаха най-малко 338 души, половината от които деца.

Руските власти са скрили истинските размери на кризата

"Възникна тройна заблуда - между правителството и медиите, между медиите и гражданите и между правителството и гражданите", обясни Харасти. "Това е сериозна пречка за една демокрация", добави той.

Преди ОССЕ, Амнести интернешънъл, Международната лига за човешките права, Международната федерация за правата на човека в Хелзинки и други групи разпространиха общо изявление с мнението, че руските власти са скрили истинските мащаби на кризата.

"Руски и чужди медии се мъчеха да извлекат смисъл от недостатъчната, противоречива и невярна информация", се казва в доклада на ОССЕ. Посочват се случаи на задържане и бой над журналисти - факти, които сериозно попречили на работата им.

Според първоначалните информации на официални лица 10 от екстремистите били описани като араби, а един - като африканец. Съществували и многобройни несъответствия между официалните данни и тези на очевидци за броя на екстремистите и състоянието на заложниците.

По официални данни броят на заложниците в Беслан беше 354, макар че пет дни след края на обсадата генералният прокурор каза, че заложниците са били почти 1 200.

Местни жители, разгневени от неверния според тях репортаж на кореспондента на Комсомолская правда Александър Котс, го пребили. Котс писал, основавайки се на официална информация, че заложниците са само 300.

Посегателства срещу независими журналисти

ОССЕ също така отбелязва, че властите са се старали да не допускат на мястото на събитията независими журналисти и са пречили на работата им.

Екип на руска телевизия също бил пребит от местни жители и въоръжени мъже от силите за сигурност, които заподозрели оператора в съучастничество с екстремистите.

Френски журналист и шведски оператор също били нападнати, а други задържани, се казва в доклада, който се позовава на информации в руски медии.

"Неофициално, фактът, че журналисти пристигнали на мястото на събитието само 15 минути след вземането на заложниците, бил използван като доказателство, че имат контакт с терористите", се посочва в доклада.

По време и след края на кризата със заложниците на 3 септември видеокасети с кадри от трагичното събитие били иззети от телевизионни екипи на германската Це Де Еф и А Ер Де, телевизия Асошиейтед прес и частната телевизия Рустави-2 в Грузия. Отбелязва се също, че руските власти са упоили журналист от Рустави-2, който отразявал кризата. Базираната в Париж организация Репортери без граници призова случаят да се разследва.

В доклада са посочени случаи на преднамерено третиране и посегателства срещу журналисти, по -специално Анна Политковская, която разгневи Кремъл със свои репортажи за войната в Чечения, и Андрей Бабитски, който бе арестуван в Чечения преди няколко години. И двамата журналисти не бяха допуснати да отразяват кризата в Беслан.

Политковская беше мистериозно натровена и откарана в болница, след като пила чай в самолета, а Бабитски беше задържан в Москва след като бил въвлечен в кавга с непознат на летището.

ОССЕ не смята, че всичко това е било резултат просто на лошо справяне със ситуацията. В доклада се посочва, че при "отразяването на терористични атаки, някои руски политици продължават да бъдат водени от онова, което е целесъобразно от тяхна гледна точка, а не толкова от онова, което е законно".

Според доклада, всички три руски национални телевизии под правителствен контрол, не са предоставяли точна и своевременна информация за развитието на събитията в Беслан. Едва след началото на щурма печатните и интернет - медиите са запълнили информационния вакуум.

Споделяне

Още от Свят