Освен в Триполи, за медиците трябва да се хлопа и на други врати

Българските медици в Либия отново са заплашени със смърт. Това е изводът след решението на Обвинителната камара в Бенгази, която не сне нито едно от първоначалните обвинения.

Решението дойде въпреки всички показни акции на българската дипломация за затопляне на отношенията с Муамар Кадафи и надеждите, че нещата ще потръгнат по новому, след като пратихме в Триполи внучката на бившия български диктатор и голям приятел на либийския ръководител Тодор Живков.

Външният министър Соломон Паси положи специални усилия да установи приятелски отношения със сина на Кадафи Сейф ал Ислам и неговата фондация, която стана нещо като гарант за справедливия изход от делото.

Наскоро министър Паси обяви, че процесът срещу българите вече е изцяло деполитизиран. По този начин българската страна легитимира като справедливо всяко решение на обвинителната камара. В момента не можем да имаме никакви претенции към либийското правораздаване, макар чужди наблюдатели да коментираха още от самото начало, че делото срещу българските медици е обвързано с развитието по делото Локърби и сложните отношения на либийския ръководител Муамър Кадафи със САЩ, Великобритания и ООН.

След всички фанфари, съпровождали всяка стъпка на Соломон Паси по либийската тема, днес вероятно мнозина са разочаровани. Въпреки това има поне един положителен елемент ( за Паси) в резултат на цялостната кампания. И това е, че външният министър успя да внуши как е направил всичко възможно да постигне максимално добър изход от делото.

По- важният въпрос обаче е какво пространството за маневри за спасяването на медиците остава, след като според първия български дипломат либийското правосъдие е почти като британското?

В тази връзка трябва да се напомни едно важно постижение на предишното правителство, което успя да докара на заседанията на либийския съд най-важните акредитирани в Триполи дипломати. Според информациите на българските журналисти, отразяващи процеса, в залата напоследък не са присъствали посланиците от ЕС, от Канада, от неутрални държави. Означава ли това, че България се е отказала да оказва натиск по тази линия?

Кадафи безспорно се бори за нов образ пред света. Това показват както заявките му за лидерство в Африка, така и неприкритото желание да възстанови връзките си със Запада. Този интерес, който за либийската страна далеч надхвърля нуждата да се успокои общественото мнение, трябва да се използва. Българската дипломация трябва да намери каналите и да мобилизира за каузата на заплашените със смъртна присъда български медици основните европейски държави, както и да получи подкрепа и от Вашингтон. За това биха могли да се използват лостовете, които имаме като непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН, още повече, че скоро ще поемем и председателството на този най-важен орган на ООН.

За това обаче са нужни деликатни и координирани дипломатически действия, а не ефектни PR кампании в българските медии. Напомняме всичко това, защото благоприятното стечение на обстоятелствата - България да има възможност да поиска подкрепа за своите граждани, ще продължи само няколко месеца. След това наистина ще трябва да разчитаме само на справедливостта на либийския съд.