От 2 до 7 години чакат новоприетите членове за работа в ЕС

31 май 2001

Правителствата от ЕС постигнаха снощи компромис, с който достъпът до европейския трудов пазар на бъдещите членки ще бъде отложен за период до седем години.

Шведският посланик в Съюза Гунар Лунд съобщи, че според компромиса свободното движение на работници от новите в старите страни-членки ще бъде ограничено първоначално за период от две години. След това всяка държава може по свое усмотрение да увеличи този период с още три години, като към инидивидуалните забрани могат да бъдат прибавени в случай на необходимост още две години. Така максималният срок за недопускане до европейския пазар на труда може да достигне седем години, предаде Ройтерс.

"Радвам се, че страните-членки се споразумяха за обща позиция, която можем да представим на преговорите с кандидатките по-късно тази седмица", посочи посланик Лунд.

В петък в Брюксел ще се състоят преговори между ЕС и шестте кандидатки от т. нар. първа вълна. Постигнатият снощи компромис стана възможен, след като Испания оттегли възраженията си, като преди това получи уверения, че ще ѝ бъде гарантирано по-нататъшното ползване на структурните фондове за регионално развитие.

Португалският представител след консултации с Лисабон също отстъпи от досегашната позиция, която беше същата като испанската.

Швеция предложи гаранции на Испания, че въпросът за разпределението на структурните фондове след разширяването на ЕС ще бъде разгледан на по-късен етап.

След срещата испанският държавен секретар за ЕС Рамон де Мигел настоя, че страната му не е отстъпила под натиск и че на практика не е променяла позицията си, тъй като никога не е казвала, че ще блокира общото решение по въпроса за свободното движение на работна ръка, посочва Ройтерс.

В същото време според последното социологическо проучване на Централноевропейската социологическа група, преведено през месец май 2001г. само 13% от поляците, 4% от чехите и 7% от унгарците имат намерение да си търсят работа в сегашните членове на ЕС след разширяването. Това е поредното потвърждение на факта, че страховете в Германия и Австрия, заради които главно се въвежда тази ограничителна мярка, се твърде пресилени. .