От догодина кандидатстването в гимназии ще е с тест

До началото на новата учебна година през есента Министерството на образованието и науката (МОН) ще публикува на своята електронна страница примерните тестове за кандидатстване след седми клас. Това заяви вицепремиерът и министър на образованието Даниел Вълчев във вторник на пресконференция за работата на министерството през първата година от мандата на правителството.

На практика това означава, че през следващата учебна година приемът в профилираните и професионалните гимназии ще става чрез тестове по български език и литература (БЕЛ) и математика.

Тестовата система за кандидатстване след седми клас вече бе изпробвана преди няколко години. Тогава освен по математика и БЕЛ тестът включваше и задачи и по други общообразователни предмети.

Този тип изпитване обаче не можа да се въведе поради технологична неподготвеност и в момента с тест след седми клас и проверка на способностите се влиза само в паралелките по спорт и изкуства.

В началото на юли, когато станаха ясни резултатите от първите пробни тестове след седми клас, Вълчев каза, че МОН е попадналото на правилната форма на изпитване, чрез която  успешно могат да се отсеят по-знаещите деца.

Пробните тестове за кандидатстване след седми клас се проведоха в шест града – Русе, Варна, Бургас, Ботевград, Пловдив и София. От 29 май до 2 юни тестове решаваха над 3000 седмокласници в 39 училища. Както примерните изпити по български език и литература, така и тези по математика включваха 40 задачи, като учениците разполагаха с 90 минути за тяхното решаване.

През ноември ще бъде публикуван и утвърденият от МОН вариант на матурите, а за първи път те ще се изпробват през лятото на 2007 година. Според приетата от парламента стратегия за развитие на училищното образование учениците ще полагат държавни зрелостни изпити след IV, VII, X и XII клас.

Вълчев обеща още, че до края на годината ще бъде подготвен и нов Закон за народната просвета. По този начин законодателството ще се съгласува с заложените положения в стратегията за училищно образование.

Тя предвижда средно образование да се завършва след VII клас, а не след VIII, както беше досега. Според документа се очаква въвеждане на вътрешно и външно оценяване на училищното обучение, както и за диференцирано заплащане на учителския труд.

Вълчев уточни, че с промените ще бъдат избегнати и някои законови слабости. Като пример той даде срока, който законът предвижда за закриване на училища. Според нормативната уредба директорите или общините трябва да направят предложение до края на месец март.

След март аз нямам законово право да одобря искане за закриване на училище, дори и да има основания за това, обясни образователния министър. Той каза, че такива искания МОН е получило и след изтичането на срока. Това се налага след като министерството разпореди, че маломерните паралелки, които имат по-малко от 18 ученика, ще бъдат закривани.

Образователният министър отказа да даде оценка за едногодишната работата на оглавяването от него ведомство, но каза, че приема всички отзиви, дори и най-критичните.

Той каза, че през изминалата година дейността на МОН се е ръководела от принципите за предвидимост на развитието на системата на образованието, прозрачност на управлението и съчетаване на добрите традиции с необходимостта от модернизация.