От догодина вноските в нов фонд към НОИ, сегашните лични спестявания се запазват

Идеята за вливането на личните осигурявания от частните професионални пенсионни фондове на работещите в тежки условия в общ фонд към НОИ предизвика лавина от коментари в четвъртък - от това, че се извършва фактическа кражба, през твърденията, че дори само дискусиите на тази тема нанасят непоправими вреди и че всъщност предложението е неизпълнимо.

Така се стигна и до идеята, съобщена от депутата от ДПС и член на парламентарната социална комисия Хасан Адемов, който пред БНР допусна, че няма да се отиде към национализирането на професионалните пенсионни фондове, а просто може от следващата година вноските на работещите в трудни условия да се трупат в общ солидарен фонд.

Адемов коментира, че близо 300 млн. лв. от парите на осигурените в професионалните пенсионни фондове са вложени в българската икономика, основно на капиталовия пазар, в акции, облигации на компании, в държавни ценни книжа, а в депозити има около 90 млн. лв. По думите му това е нещо, което изключва възможността те да бъдат автоматично и моментално еднократно преместени от едно място на друго, в случая в солидарен новообособен фонд в НОИ.

Според Адемов е по-вероятно активите да бъдат оставени в частните фондове и с промени в Кодекса за социално осигуряване да се запише, че от началото на следващата година вноските на категорийните работници ще постъпват в солидарния фонд, а не в частните фондове.

Така в НОИ ще се натрупа допълнителен ресурс, който ще намали още дефицита, който сега е 2 млрд. лева. Социалният министър Тотю Младенов вече обясни, че очаква дефицитът в НОИ да бъде намален с около половин милиард догодина от повишението на вноската за пенсии с 1.8 пункта и диференцирането на праговете за самоосигуряващите се.

Адемов коментира още, че част от проблема с професионалните фондове произтича от това, че много малко хора са осигурявани непрекъснато през годините. Той посочи, че осигурените в професионални фондове са 230 000 души, но само около 1 процент от тези хора имат пълните 120 вноски, изисквани по закон, за да получават пенсия от фондовете. Адемов припомни, че през 2000 година се е предвиждало частните фондове да започнат да изплащат пенсии през 2006 година.

“Но се оказа, че доходите, така както бяха замислени от актюерите тогава, не нараснаха с необходимата стойност, т.е. доходите, респективно вноските на хората не бяха достатъчни, затова се наложи отлагането на този срок", разясни той.

"На следващо място, само 18 процента от всички тези 230 хил. осигурени, са се осигурявали през целия период, каквото е изискването на закона, от 2000 до 2010 г., т.е. законът казва, че, за да получиш срочна пенсия за ранно пенсиониране от професионален пенсионен фонд, трябва да си се осигурявал поне 10 години, т.е. само 18 процента от осигурените са внасяли през всичките тези 10 години“, продължи депутатът и допълни, че хората с пълни осигуровки имат натрупани около 5 700 лева и сега биха получили над средната пенсия.

Той заяви, че и контролът през годините не е бил на ниво и заяви, че дори има случай на споразумение между работодатели и синдикати в една от мините, работниците да се осигуряват на минимална заплата, за да оцелее мината.

По-рано през деня пред БНР финансистът Любомир Христов определи варианта на правителството за вливане на частните фондове в един фонд към НОИ като кражба.

"Това не е национализация, думата е мека. Това е кражба. Най-притеснителното е, че говорим за определени действия. Доколкото разбрах, това, което има намерение да постигне премиерът, е следното: понеже професионалните пенсионни фондове не могат да изплащат пенсии на лицата, които са получили правата за това, когато парите се прехвърлят в този фонд, управляван от НОИ, пенсии ще започнат да се изплащат", каза пред БНР Христов.

Според него мярката дори няма да реши проблема.

"Едни пари, като ги преместиш от едно място на друго, няма да станат повече. Какво означава, ако действително от 1 януари започнат да се изплащат пенсии на лицата, които имат право на това, и тези пенсии са по-големи от размера, който фондовете могат да изплащат? Ще се получи така, че парите, натрупани до момента, ще бъдат профукани за 2-3 години и в края на мандата на това правителство или в началото на следващото ще имаме същия проблем", смята Христов.

"Бих предложил следното - ако на хората трябва да се изплащат пенсии от 1 януари тази година и ако по някаква причина те не са доволни как пенсионните дружества управляват професионалните фондове, могат да направят следното: натрупаните по индивидуалните партиди пари, колкото и малко да са, на всяко осигурено лице да му бъдат изплатени накуп. Тогава и договорите ще бъдат спазени, а и лицето ще може да прави с тях каквото иска, включително да си купи пенсия от застрахователно дружество", каза още финансистът.

От БСК също възразиха остро срещу предложението в разпространено становище.

"Вноските в професионалните фондове са лични и те могат да се наследяват от роднините на работниците. Прехвърлянето в солидарен фонд означава работещите първа и втора категория и техните наследници да загубят правата върху тях и да се въведе отново забравеният социалистически принцип на уравниловката. Това може да се сравни с посегателство върху частната собственост, гарантирана от конституцията", заявиха от БСК.

Още по темата
Още от България

Адекватни ли са мерките за кризите с водата и боклука?