От проекта на МС за конфликт на интереси може да остане само името

Народното събрание обсъди на първо четене два законопроекта за конфликт на интереси, като и мнозинството, и опозицията се изказаха срещу калпавия, според тях, проект на правителството, подготвен и внесен спешно заради критиките на ЕС срещу корупцията.

Както при обсъждането в специализираните комисии, при дебата в четвъртък депутатите откриха многобройни слабости в проекта на МС, който компилирал текстове от чужди закони без да е "стикован" с български нормативни актове. Опозицията даде по-висока оценка на законопроекта на депутата от ОДС Филип Димитров за конфликт на интереси, тъй като той регламентира по-точно проблематиката и постановява ясно санкциите при нарушение.

Въпреки възраженията, обаче, и двата проекта ще бъдат подкрепени в петък на първо четене, тъй като парламентът прие, че самата идея за регламентирането на конфликта на интереси е "важна" и трябва да се подкрепя. Сега предстои текстовете да бъдат пренаписани почти изцяло.

По време на дебатите депутати няколко пъти се изказаха срещу предвидената в законопроекта на МС забрана да упражняват свободни професии, като адвокати, лекари, артисти, журналисти и пр. Някои възразиха и срещу това, че в текстовете, предлагани от правителството, не се урежда предотвратяването на конфликта на интереси, а по-скоро само казва какво е той.

Екатерина Михайлова (ДСБ) посочи и други слабости – като текста, че лице, което заема държавна длъжност не декларира имуществото и доходите на своите съпруги (съпрузи) при фактическа раздяла или когато не живеят заедно и нямат общо домакинство. Михайлова поиска имотните декларации на втория ешелон на държавната администрация също да се публикуват в интернет и то не само година назад, което сега в законопроекта не е предвидено.

Критикувано бе и предвиденото напускане на неправителствени организации, училищни настоятелства, което, според депутати, нямало особен смисъл, тъй като нарушенията ставали най-вече в изпълнителната власт и при възлагането на обществените поръчки.

Депутати коментираха, че и записаните глоби от 1000 до 3000 лв. за неподаване на декларация за конфликт на интереси, са малки.

Резерви бяха изразени и срещу предвиденото в проекта разлика до 10 000 лева между обявените доходи и реално установените след проверка на декларациите за конфликт на интереси на чиновниците, да не се счита за умишлено криене на доходи. Наличие на несъответствия до тази горна граница няма да предизвиква административно или наказателно преследване срещу декларатора.

Законът на МС ще задължава всички представители на централната, местната и съдебната власт да подават декларации. За лица заемащи висши държавни длъжности ще се считат няколко хиляди души, сред които президентът и вицепрезидентът, депутатите, целият кабинет заедно със зам.-министрите и членовете на политически кабинети, шефовете и зам.-шефовете на на агенции, ръководствата на областните управи, всички магистрати във двете върховни съдилища Върховна прокуратура, Националното следствие, Конституционният съд и ВСС, ръководства на БНБ, Сметната палата, здравните каси и пр.

Яни Янев от НДСВ коментира, че трябва да бъде прецизирана както формулировката за "конфликт на интереси", така и принципите, свързани със заемането на държавна длъжност - относно обвързаност, лоялност и др.

В реплика към Янев лидерът на ДСБ Иван Костов попита дали конфликтът на интереси е форма на корупция и ако да, това да се разпише ясно. Янев отвърна, че конфликтът на интереси може да бъде предпоставка за корупция.

Шефът на правната комисия Янаки Стоилов (БСП) коментира, че "никога не му е бил необходим закон за конфликт на интереси", за да знае кога той възниква. В повечето държави няма такова законодателство, но "има висока степен на чувствителност и по-малка степен на допускане на такива случаи", допълни той.

Според него е нужно да се обърне по-голямо внимание на възможността за съчетаване на власт и икономически интереси.

Четин Казак от ДПС посочи, че един нов закон трябва да се занимава с конфликта на интереси при обществените поръчки, а не да се повтарят вече уредени въпроси, дефинирани с други закони. Той настоя да се предвиди защита на лицето, обвинено в конфликт на интереси, и да се прецизира процедурата по констатиране на нарушение.

Правосъдният министър Миглена Тачева, която присъства на дебата и чието ведомство е основен автор на критикувания проект, призна, че са взимани текстове "оттук-оттам". Тя обаче отбеляза, че вече има ясно разписана процедура за установяване на конфликт на интереси и какво следва да се направи при установяването му.

"Естествено, че този законопроект не съвършен, но никъде по света няма такъв закон, навсякъде има етични кодекси, а има ли НС такъв етичен кодекс?", попита министърът.

Филип Димитров, чийто законопроект повече от година мнозинството отказваше да разгледа, коментира, че е задължително да бъде въведен принципът "когато човек е във властта, е подложен на ограничения".

Той изтъкна, че големият проблем е раздаването на обществени поръчки на близки и затова предлага между първото и второто четене да се утвърди законово процесът, с който да бъдат поставени рамки за поведението на хората във властта.

Проектозаконът на Димитров предвижда констатиран конфликт на интереси сред висши държавни служители и народни представители да бъде деклариран незабавно, ако настъпи и ако не бъде отстранен в двумесечен срок, да се счита за укрит.

Когато бъде счетен за укрит, лицето се освобождава незабавно от заеманата длъжност, освен ако тя не е изборна. Придобитите при подобна ситуация облаги се изземват в полза на държавата.

Предвижда се също възнаграждението, получено за периода на съществуването на конфликта на интереси, да се отнема в полза на държавата. Ако пред съответна съдебна институция бъде установено, че в резултат от възползване от конфликта на интереси лицето или свързани с него лица са получили облага в размер на повече от 12 минимални работни заплати, тяхната равностойност също да се присъжда в полза на държавата.

Според проекта на Филип Димитров конфликт на интереси „е налице, когато народен представител, общински съветник, кмет на областен град или негов съпруг, или лице, с което фактически съжителства, е запазил или придобил след назначаването си качеството на едноличен търговец, съдружник или прокурист, член на Управителен или Надзорен съвет на търговско дружество и като такъв сключва сделки с държавни ведомства или дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие.

Това важи и за министър, заместник-министър или член на политическия му кабинет, следовател, прокурор, както и за управляващ дружество с повече от 50 на сто държавно или общинско участие”.

В законопроекта на Филип Димитров се дава най-точната рецепта за това какво е конфликт на интереси, посочи в четвъртък Елеонора Николова. Най-голямата корупционна практика в България, "възможност за облагодетелстване, е през обществените поръчки, през обръч от фирми", допълни тя.