Открити са нови части от пъзела за първия живот на Земята

Изследователи откриха нови части от пъзела на зараждането на първия живот на Земята, съобщи електронното издания "Юрикалърт", цитирано от БТА в неделя.

Микроорганизмите са първите форми на живот на нашата планета. Данните са записани в скали на възраст 3.5 милиарда години чрез геохимични и морфологични следи като химични съединения или структури, които тези организми са оставили след себе си. Въпреки това все още не е ясно кога и къде се е зародил животът на Земята, както и в кой период се е развило разнообразието от видове в тези ранни микробни общности.

Доказателствата са оскъдни и често спорни.

Сега екип от изследователи, ръководени от университетите в Гьотинген, Германия, и "Линей" в град Векшьо, Швеция, разкриха ключови факти за най-ранните форми на живот.

В скални проби от Южна Африка те са открили доказателства, датиращи отпреди около 3.42 милиарда години за безпрецедентно разнообразен въглероден цикъл, включващ различни микроорганизми. Това изследване показва, че през палеоархайския период в екосистемите вече са съществували сложни микробни общности.

Резултатите са публикувани в изданието Precambrian Research.

Учените анализират добре запазени частици въглеродна материя - променени останки от живи организми - и съответните скални слоеве от проби от зеления пояс Барбертън - планинска верига в Южна Африка, чиито скали са сред най-старите на повърхността на Земята.

Учените комбинират макро- и микроанализи, за да идентифицират ясно първоначалните биологични следи и да ги разграничат от по-късното замърсяване. Те откриват геохимични "пръстови отпечатъци" на различни микроорганизми, включително и такива, които трябва да са използвали слънчевата светлина за енергия.

Изследователите определят съответната роля на микроорганизмите във въглеродния цикъл на екосистемата по онова време, като комбинират геохимичните данни с такива за структурата на скалите, получени от анализ на тънки разрези с микроскоп.

"Открихме въглеродни вещества в първичните пиритни кристали, анализирахме изотопите на въглерода и на сярата в тези материали, след което успяхме да разграничим отделните микробни метаболитни процеси", обяснява д-р Хенрик Дрейк от университета "Линей", който е сред авторите на изследването.

"Не очаквахме да попаднем на следи от толкова много микробни метаболитни процеси. Беше като прословутото търсене на игла в купа сено", казва доктор Мануел Райнхард от университета в Гьотинген.

Специалистите отбелязват, че изследването дава рядък поглед към ранните екосистеми на Земята. "Нашите открития значително подобряват разбирането за древните микробни екосистеми и откриват нови пътища за изследвания в областта на палеобиологията", казват те.