Отново възникват въпроси за българската съдебна система

Процесът на Ванко 1 бе рядко събитие в България, не защото той е един от най-известните раппевци в страната, а защото обвинението постигна успех.

Рапърът, чието истинско име е Иван Главчев, бе осъден през 2003 г. на 12 години затвор, защото оглавяваше организация, която изпращаше български проститутки, включително малолетни, във Франция, Испания, Белгия и Италия.

Процесът дойде в момент, когато България работеше по приемането си в ЕС, и бе един от първите, в които се използваше ново законодателство, вдъхновено от ЕС. През 2002 г. бяха приети закон срещу организираната престъпност и закон за защита на свидетелите.

Процесът привлече голямо внимание, защото Ванко 1 бе звезда, човек, на когото се възхищаваха младите фенове за това, че е възприел хип-хоп културата в американски стил - луксозни коли, златни накити, жени по бикини и песни с текстове против властта, всичко това пренесено в българските градски квартали с остаряващи панелки.

Процесът премина за относително кратките 15 дни. Главчев бе намерен за виновен в подбуждане към проституция (сводничество).

Братовчед му Димитър Рачелов бе осъден на 10 години затвор, а баща му Петър Главчев на пет години за участие в същата организация.

"Това беше нещо невероятно. ЕС иска повече такива процеси и повече такива присъди", припомня си заместник-областният прокурор на родния град на Ванко 1 – Пловдив, Александър Дардов, който бе обвинител в процеса.

Ванко 1 обаче сега е на свобода.

На 13 октомври, по-малко от три седмици след като ЕС даде зелена светлина за приемането на България, влязоха в сила изменения в Наказателния кодекс. Тези изменения, приети от българския парламент, промениха критериите за присъда при свързани с проституция престъпления.

Законодателите намалиха присъдите, които им се струваха твърде строги, като например 10 до 20 години затвор за склоняване към проституция без употреба на сила.

Те обаче намалиха и присъдите за много по-тежки престъпления - като проституиране на малолетни, наложено от организирани престъпни групировки, засягащо три или повече жени. Тези промени намалиха присъдата на Ванко 1 на три години, колкото той вече бе излежал в затвора. Седмица по-късно той бе пуснат на свобода.

"Това може да изглежда като ужасно съвпадение. Има обаче много силни признаци, че това е свързано с корупция на най-високо държавно равнище", казва социологът и анализатор на организираната престъпност Тихомир Безлов от софийския Център за изследване на демокрацията.

Случаят предизвика бурна обществена реакция и подхранва страховете, че българските политици вече няма да са толкова дисциплинирани при реформирането на обърканата национална съдебна система след като еврочленството е гарантирано и натискът е отпаднал.

Ръководителят на делегацията на Европейската комисия в България Майкъл Хъмфрис заяви обаче, че не е забелязал отслабване в "ангажимента за постигане на напредък" в борбата срещу организираната престъпност и корупцията.

"Не може да вземате едно или две събития веднага след решението на комисията (да бъдат допуснати България и Румъния в ЕС) и да казвате, че те вече сочат промяна в приоритетите", казва той. Хъмфрис обаче добави, че положението трябва "да се държи под постоянно наблюдение".

Скандалът около процеса на Ванко 1 замърси вече мътните води на българската съдебна реформа. Дебатира се дали измененията се дължат на законодателна некомпетентност или на откровена корупция.

Политиците се надпреварват да предлагат начини Наказателният кодекс да бъде изменен обратно до предишното си състояние. Български медии допускат, че обстоятелствата може да сочат към случай на корупция - версия, в която българското общество е инстинктивно готово да повярва.

Трябва да се отбележи, че Ванко 1 обжалва присъдата си от 2003 г., но обжалването му така и не бе разгледано. Изслушването на обжалването във Върховния съд, което първоначално бе определено за декември 2005 г., бе отложено на два пъти заради разболяване на адвоката му Виктор Михайлов, който е бивш вътрешен министър. Критици твърдят, че Михайлов всъщност е чакал законовите изменения. Когато те станаха факт, Ванко 1 бе пуснат на свобода след като адвокатът му внесе в съда искане в този смисъл.

Прокурорът Дардов заяви, че съдът е можел да назначи друг защитник за обжалването на Ванко 1 и че допускането на отлагане на изслушването на това обжалване е било "много неправилно". Местните правни експерти са на различни мнения дали парламентът е постъпил правилно с одобряването на тези изменения в Наказателния кодекс.

Йонко Грозев, програмен директор в софийската неправителствена органиция Център за либерални стратегии заяви, че е имало валидни причини да се намалят присъдите за склоняване към проституция, но това не се отнася до начина, по който е бил променен законът.

Обществото има "сериозни основания" да се опасява, че измененията в Наказателния кодекс са извършени в резултат от активно лобиране от името на Ванко 1, казва той.

"Извършените изменения подозрително добре съвпадат с правните аргументи, които защитата на Ванко 1 използваше от години", изтъква Грозев.

По БТА