Отпада регистрацията за администратори на лични данни?

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) обмисля да предложи през тази година промяна в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), свързана с пълно или частично отпадне на регистрацията на администратори на личните данни.

Според закона всички лица, които обработват лични данни или създават регистър е необходимо да бъдат регистрирани от Комисията. Заради това изискване и бавните темпове, в които комисията организира работа си, миналата година пред Министерски съвет се извиха опашки от стотици хора, заплашени с глоби, ако не се регистрират в срок.

През 2003 година в КЗЛД са подадени общо 227 251 заявления, от които 86 452 са заведени с входящи номера, а 8 247 са въведени в електронен архив, обявиха днес от комисията.

По думите на члена на комисията Ради Романски, цитиран от БТА, държавите от Европейския съюз са изоставили практиката с регистрацията на администраторите. Един от мотивите на страните от ЕС да се извършва такава регистрация, вероятно, е да бъдат дисциплинирани администраторите на личните данни, посочи Романски. Регистрацията, обаче, изключително много натоварва и администраторите и надзорния орган.

Романски посочи практиката в Германия, според която няма администратор на лични данни, а всеки администратор е длъжен да назначи пълномощник, който се задължава да следи спазва ли се защитата на личните данни.

Срещу задължението да се регистрират като администратори на лични данни протестираха най-категорично адвокатите в България, които нямат право да предоставят информация за клиентите си по закона за адвокатурата.

Евгений Радев от комисията обясни, че са питали колегите си от Полша, Италия, Франция, Испания дали адвокатите и лекарите са администратори на лични данни, защото те по своя специален закон са длъжни да пазят в тайна данните на клиентите си, санкционират се по този закон, но дали е необходимо да се санкционират и по ЗЗЛД. Отговорът на западноевропейските им колеги е, че те са администратори и въпросът за личните данни при тях не е свързан само със засекретяването, а с правото съответното лице да има достъп до своите лични данни и с въпроса за пазене на минимум лични данни в максимално кратко време, каза Радев.

Според данните на годишния отчет на КЗЛД през миналата година в комисията са били подадени 33 жалби.

Най-честите жалби са срещу НОИ и са свързани с отказа за предоставяне на личните данни, съобщи Красимир Димитров. Много често НОИ отказва да предостави лични данни, дори когато има правно основание за това.

По думите на Димитров най-честият казус е при наличие на висящо съдебно производство или производство пред съдия-изпълнител, с издадено съдебно удостоверение на ищеца, въз основа на което ищецът да се снабди с информация от НОИ дали длъжникът му има осигурителен доход или регистриран трудов договор. НОИ счита, че при това обстоятелство е необходимо съгласието на лицето, на което се искат личните данни.

Друг казус пред КЗЛД е предоставянето от НОИ на лични данни, например на пенсионно-осигурителни дружества, без да се иска съгласието на лицата. Съществуват хипотези на "заобикаляне" на ЗЗЛД, посочи Димитров. По думите му класическият пример в това отношение е при отказ да се предоставят лични данни на едно лице, когато се изискват личните данни на друго като се знае, че двете лица имат връзка.

Друг проблем, при който се подават жалби, е проучването на банките при отпускане на кредит, при което на банката се предоставят лични данни, каза Ради Романски. Но в момент, когато банковата институция прецени, че няма да предостави кредит или кредитът вече е изплатен, тя запазва личните данни. Това е в нарушение на гражданските права, посочи Романски. Според комисията тези данни би трябвало да бъдат унищожени.