Отпадна правото на прокурора да връща дела за доразследване

Депутатите в правната комисия ревизираха първоначално приетия в Наказателно-правния кодекс (НПК) текст, с който се запазваше правото на прокурора да връща дела за доразследване в досъдебното производство.

Това се случи след остри критики от европартньорите ни по конкретния текст, гласуван в комисията на второ четене. Една от основните препоръки на ЕС беше премахване именно на това прокурорско правомощие от българската съдебна практика с цел ускоряване на съдопроизводството.

В същото време депутатите юристи записаха алтернативна поправка в кодекса, с която едновременно осмислиха функциите на наблюдаващия прокурор и създадоха механизъм за постоянно взаимодействие между разследващите органи и обвинителя, като последният ще може да осъществява по този начин и контрол.

Текстът дава възможност прокурорът да се намесва в конкретни етапи от разследването, когато това се налага, и в същото време да няма право да влияе или да бави крайния резултат от делото.

В хода на цялото разследване следователят или дознателят вече ще е длъжен системно да докладва на прокурора за хода на делото. Единствено при предявяване на разследването той ще може сам да извършва необходимите действия или да указва на разследващия орган да ги извърши в случаите, когато е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, когато не са събрани необходимите за разкриване на обективната истина доказателствата или се налага ново привличане, гласи новият НПК.

“Това е завоалиран начин едновременно да се спази договореното с ЕС, да не се връщат делата и да се свърши ефективно работа в българското съдоприозводство”, коментира професорът по наказателен процес Екатерина Трендафилова.

Според Яни Янев от НДСВ пък новата редакция променяла досегашната ситуация и ще доведе до ускоряване на процеса.

Дора Чинова, експерт от работната група, също изрази задоволство, че с приетия вариант реално се осъществява другата важна идея изисквана от европартньорите ни- въвеждането на наблюдаващ прокурор, което до сега беше само формално записан в НПК.Тя обаче изрази съмнение и тревога дали при сегашният малък брой обвинители ще могат да поемат големия обем работа.

Изненадващо, градският прокурор на София Бойко Найденов подкрепи промяната и увери, че обвинителите ще се справят с работата. “Връщането на дела трябва да изчезне”, категоричен беше той.

За подобряване работата на дознателите председателят на комисията Янаки Стоилов (БСП) настоя в закона за МВР да се заложи прокурорът да участва в атестирането им. “Там (в закона за МВР) трябва и да залегне обединяването на дознателите в отделна структура”, изтъкна още Стоилов.

Ограничаване на касацията

Депутатите ограничиха съществено случаите на касационно обжалване, тоест пред трета, последна инстанция. Това ще остане като възможност само когато становищата на първите две инстанции се различават. В тези случаи заинтересована страна ще може до шест месеца да сезира ВКС лично, а не чрез прокурор както беше до сега.

Следствието ще разследва и дела за класифицирана информация

По писмено искане на Национална следствена служба депутатите разшириха кръга от дела, които следствието ще разследва, като включиха престъпления, свързани с защитата на класифицирана информация у нас и в чужбина.

Четин Казак от ДПС, който по принцип рядко присъства на заседанията на правната комисия за НПК, в четвъртък дойде специално, за да внесе предложението на НСлС.

Текстът бе подкрепен категорично от Павел Шопов от Атака, който обвини парламентаристите в опит да ликвидират следствието и да създадат полицейщина в страната, като използват за оправдание ЕС. Шопов се зарече, че ще постави въпроса в пленарна зала на второ четене на НПК.

В отговор Българинов от БНС запита иронично защо Атака регулярно поставят въпросите си популистки в пленарна зала, а не внасят предложенията си за поправки в конкретния проект на НПК. Представителите на Атака дори не присъствали на извънредните на комисията през уикенда, възмути се още Българинов.