Отрязаният от НАТО шеф на ВВС остава на поста си

Командващият военновъздушните сили ще остане на поста си, въпреки че му бе отказан достъп до секретна натовска информация. Това стана ясно от изявление на началника на Генералния щаб на армията Никола Колев, който влезе в явен конфликт с председателя на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) Цвета Маркова с обвинения, че в комисията няма ред и бави допуските на военни.

В сряда ген. Колев заяви, че няма да прави предложение за смяна на ген.-лейт. Димитър Георгиев, който е с отказан достъп до секретна информация на НАТО. Няма законово основание да го правя, а и ген. Георгиев си върши перфектно работата, посочи ген. Колев, който от самото начало защитаваше шефа на ВСС, но преди две седмици, след завръщане от натовско заседание в Брюксел, намекна, че се търси кадрово решение на въпроса.

Според източници от военното министерство решаваща роля за упорството на ген. Колев е изиграла позицията на президента Първанов, с чийто укази се освобождават и назначават висши военни. Още когато стана ясно, че на Димитър Георгиев е отказан сертификат за секретна натовска информация, президентът каза, че това е опит за кадруване по върховете на българската армия в навечерието на изборите.

Колев посъветва Маркова да подобри работата на ДКСИ

В сряда ген. Колев заяви още, че е връчил на министъра на отбраната специален доклад за системата за издаване на достъп до секретна информация на НАТО, която по думите му не е удовлетворителна. Докладът не е само за случая с ген. Димитър Георгиев, уточни ген. Колев.

Той посъветва Цвета Маркова да намери начин да подобри работата на ДКСИ.

Според Маркова в комисията са постъпили 1055 искания и са били издадени 987 сертификата, а според ген. Колев, цитиран в медиите, поисканите разрешения са 757, от които е било отговорено на 265. Ген. Колев посочва, че за някои офицери исканията са били направени преди повече от 8-10 месеца.

Той уточни, че Генщаба се води много стриктен отчетност за всеки отделен човек кога е поискано разрешението и кога е получено.

По-добре г-жа Цвета Маркова да си въведе ред в отчетността, каза ген. Колев. По думите му обаче трябва да е ясно, че Маркова говори въобще за военни, докато той - за българската армия, а извън армията има доста военни, които служат в министерството на отбраната.

Маркова бе посъветвана още "да си гледа задълженията и да ги изпълнява както е записано в закона". Два месеца е законновият срок ДКСИ да се произнесе по всяко искане, каза ген.Колев.

Нямаме притеснения за каквото и да е забавяне, каза по този повод Цвета Маркова пред БТА. Според нея това е "деловоден проблем в Генералния щаб". Решенията за поисканите допуски са изпратени от нас, от тук нататък какво правят те с тях не мога да отговоря, добави Маркова. Според нея ДКСИ действа максимално професионално.

Отнасяме се с необходимото разбиране към ГЩ, който основа своята служба по сигурността едва през декември миналата година и очевидно на тази нова служба и беше необходимо време да задвижи процедурата, каза Цвета Маркова.

Очакваме техните искания и ще се произнесем в законовия срок, както сме правили и досега,каза Маркова.Тя уточни, че срокът е 2 месеца, но се дава възможност той да бъде удължен с 20 дни по искане на проверяващия орган. Тези законови срокове са оптимални и в сравнение с други държави са дори кратки, коментира Цвета Маркова.

Свинаров: Има забавяне, но като в останалите новоприети държави

Министърът на отбраната Николай Свинаров призна, че има забавяне в предоставянето на достъп на български офицери до класифицирана информация на НАТО, но то не е по-голямо в сравнение с практиката на останалите новоприети в пакта държави.

Според него обаче в случая няма противоречие между институциите и вероятно става дума за различни критерии при подбора и обявяване на информацията

По думите му в момента се изготвят справки по темата, които ще бъдат уточнени на среща с Цвета Маркова в началото на следващата седмица.

Мисля, че когато се говори за такива важни неща трябва да има единен център за информация и се надявам след нашите разговори да бъде обявена обща информация, която да бъде точна, каза министърът на отбраната пред репортери във Велико Търново.

По думите му, фактите ясно показвали, че България коректно спазва всички изисквания по отношение на достъпа до класифицирана информация на НАТО и ще продължава да го прави.

Макар българските институции да твърдят, че страната няма проблем с кадри на бившата ДС и свързани с Русия висши офицери и политици, западни коментари и анализатори все по - често цитират България като неблагонадежден партньор. Наскоро авторитетният вестник Интернешънъл хералд трибюн също писа, че 15 години след свалянето на комунистическия диктатор Тодор Живков България "все още не е прочистила висшите нива на своите военни и разузнавателни служби от хора, преминали обучение в бившия Съветски съюз."

В статията бяха посочени примерите с отказаното разрешение за достъп до конфиденциални документи на НАТО на Емил Вълев, първият посланик на България в НАТО; както и случаите с ген. Димитър Георгиев и ген. Павломир Кънчев, спрян от назначение като военен представител на България във военния генерален щаб на НАТО в белгийския град Монс.