Оценките на ЕК за България съвпадат с тези на българските граждани

Констатациите от мониторинговите доклади на Брюксел за напредъка на България, особено в областта на борбата с престъпността и работа на съдебната система, често съвпада и с общественото мнение, а правораздаването през годините остава с ниско доверие (около 10 процента). Това заяви в понеделник социологът Боряна Димитрова ("Алфа рисърч") по време на дискусия за мониторинга на страната от страна на ЕС и нуждата от него.

Представители на посолствата на Великобритания и Германия се обединиха около тезата, че българите "трябва да спрат да смятат, че мониторинговият механизъм е наложен“, а да го "възприемат като помощ и някаква рамка“. Стюарт Питърс от британското посолство коментира, че "България трябва да спре да гледа на ЕК и ЕС като отговор на проблемите си“.

Мнението му подкрепи и дипломатът от посолството на Германия у нас Дитрих Бекер, като посочи, че "гражданското общество трябва да изказва силно мнението си“ относно проблемите в страната. "Мониторингът не е идеалният инструмент, трябва да се намеси и дипломацията. Той би бил по-добър, ако от страна на Брюксел има по-голяма откровеност и яснота“, допълни Бекер. По думите му наблюдението върху България не е в "интерес на ЕК, а на българските граждани“.

Той смята още, че "се обръща прекалено голямо внимание“ на мониторинга и не се съгласи с тези, че прилагането му "нарушава суверенитета“ на България. Германският дипломат добави, че независимо от продължаващия мониторинг, гласът на България е абсолютно равноправен при взимане на решения в ЕС.

Предишният премиер Сергей Станишев предприе активни стъпки, включително с помощта на платени лобисти в Брюксел, за да убеди ЕК да прекрати механизма на монитронг върху България, като го замени с дългосрочно присъствие на европейски експерти в българската администрация. Тези усилия не само че не дадоха резултат, но и засилиха негативните настроения в Брюксел към правителството, което което освен критични доклади, получи и реални санкции от ЕК чрез орязване на евросубсидии.

"Наблюдава се взаимно припокриване на констатациите от мониторинга и общественото мнение за работата на съдебната система“, коментира от своя страна Боряна Димитрова. По думите ѝ "много силно звучи гласът на Брюксел в страната“. "Българите виждат, че системата не е добра, същото го казват и оттам“, допълни тя.

"В един момент мониторинговият механизъм ще отпадне и идва въпросът какво остава вътре в страната. Съществуват две тези – натиск от страна на професионалните кръгове (съдебна система, прокуратура, следствие) и дали тази система има потенциал да се саморегулира“, коментира Димитрова. Според нея отговорът дали този потенциал съществува е по-скоро отрицателен.

Тя посочи още, че е нужно и засилване на гражданския натиск и че е нужен "повече контрол“, но на базата на повече информация за това какво става в различните сфери. "Съществува обаче очакване, че някой ще дойде, за да ти реши проблемите“, заключи тя.

Споделяне

Още от Европа