След 11 септември Белият дом пое курс към непримирима борба с международния тероризъм. Бе сложено и началото на съвсем нова епоха в сътрудничеството с Кремъл. Позициите на САЩ в оценката на повечето събития от международния живот съвпадаха далеч по-често с тези на Русия, отколкото с гледните точки на най-близките съюзници на Вашингтон в НАТО. Москва даде съдействието си на Вашингтон почти по всички точки на американската програма за борба с тероризма в световен мащаб - чак до военното присъствие на САЩ и съюзниците им в Централна Азия.
Напоследък обаче двустранните отношения явно бележат съществено захлаждане. Разграничителната линия минава през Иран и Ирак. Преди дни влиятелният американски вестник Вашингтон Пост отбеляза, че ако се съди по неотдавнашната руско-американска караница на официални срещи в Москва за отношенията на Русия с Багдад и Техеран, основен приоритет във външната политика на руския президент Владимир Путин е икономическият интерес. С немислими за един кремълски владетел допреди време отстъпки по стратегически въпроси Путин показва, че очаква в замяна икономически отстъпки от Запада, и демонстрира нежелание да отстъпва с цената на икономически загуби за Русия.
Москва, смятат във Вашингтон поуст, изглежда е очертала "червена линия" около ядреното сътрудничество с Иран. Причина за това е чекът за 800 милиона долара от Техеран и възможни нови договори. Нещо повече - докато Вашингтон би желал да получи от Путин поне личното му съгласие за свалянето на Саддам, бизнесинтересите на Русия са насочени към петролните находища на Ирак дори повече, отколкото към иранската ядрена индустрия.
Белият дом все по-зле прикрива недоволството си от крепнещото сътрудничество между Москва и Багдад в областта на проучването и добиването на нефт.
В Ирак днес са много силни позициите на руските петролни компании "ЛУКОЙЛ", "Роснефт", "Татнефт", "Славнефт" и ЦТК. Особено изгодно е положението на "Лукойл", който контролира находището Западна Курна, смятано за едно от най-големите в света. Руските нефтени компании са си "оградили" и други находища, но добив не е започнат, тъй като международната общност да свали санкциите. Това доста би усложнило положението на американските петролодобивни компании - очевидно е, че корпорациите от САЩ са готови на всичко, за да получат достъп до богатствата на Ирак.
За подем в икономическото сътрудничество между Москва и Багдад говори и планираното скорошно подписване на десетгодишно споразумение в икономическата област за 40 милиарда долара - общо 67 договора в добива на нефт и гази, транспорта и комуникациите. Според мнозина експерти обаче това още не означава, че Ирак ще изплати дълговете си към Русия - не по-малко от 6-7 милиарда долара.
С какво да се обяснят тогава пламналите чувства на Москва към Техеран и Багдад? Напълно възможно е дипломатическите ведомства на Ирак и Иран да бележат постижения, като разиграват успешно московската карта в свой интерес. Причина за разногласията с Вашингтон може също да е нежеланието на руското ръководство за повече отстъпки спрямо САЩ. Пък и в Кремъл може да са решили, че е време да си покажат зъбите. Повече от неясно е обаче какво ще даде тази политика на Москва.
Задълбочаването на сътрудничеството с Иран и Ирак може да донесе на Русия много повече минуси, отколкото хипотетични плюсове. Донякъде последните кремълски маневри в източна посока може да се обяснят с опити да се открие за Русия ниша в сферите на влияние според днешната им подялба в глобален мащаб. Това се отнася и за неотдавнашните провалени априори опити на Москва да формира различни стратегически триъгълници и многоъгълници.
Много експерти и аналитици изпитват силни съмнения доколко вярно е насочен близко- и средноизточният вектор на руската външна политика. Ако избере този път, Кремъл ненадейно за себе си в недалечна перспектива може да оглави прословутата "ос на злото" и да се осаже съюзник на Ирак, Иран, Северна Корея, Таджикистан и Беларус.
Ще подчертаем, че днешният военноикономически баланс в Близкия и Средния изток и в света като цяло не оставя на Кремъл нито един лост, който би променил някакво неблагоприятно за Москва развитие на ситуацията около Багдад и Техеран.
Следователно да се залага на изгоден за Москва търговски диалог с два от ярките представители на "оста на злото" е голям риск, а възможната печалба изглежда доста илюзорна.
В последно време Москва предаде на практика всички свои стратегически позиции на Вашингтон, без нищо да получи в замяна. По-точно получи точно толкова, колкото тежи военноикономическата мощ на Русия в съвременния свят според Белия дом.
Общо взето, при сблъсъка на интересите около Багдад и Техеран най-много ще спечелят САЩ като държава лидер на борбата със злото в световен мащаб. Мимолетни икономически и военнотехнически плюсове могат да получат Иран и Ирак. Остава им и възможността изгодно да разиграят дипломатическите предимства, предоставяни днес от Москва. И както обикновено, Русия рискува да понесе общата икономическа и политическа загуба. Впрочем всички започват да свикват с това.
Заглавието е на mediapool
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
0 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
