Подуправителят на БНБ Димитър Костов:

Оздравяването на КТБ не може да се случи без държавата

Бившият шеф на Сметната палата Валери Димитров: Банката трябва да бъде продадена

Димитър Костов. Сн. БГНЕС

При оздравяването на поставената под надзор КТБ няма да се мине без участие на държавата. Освен това БНБ обмисля възможността да се направи цялостен външен преглед на активите на всички банки в страната, казва пред в. "24 часа" подуправителят на БНБ Димитър Костов.

"Това, че БНБ не може да оздрави КТБ, не е просто сигнал, а напомняне на факта, че без участие на държавата няма да мине. Тази банка се нуждае преди всичко от ликвидна подкрепа. Едва след завършването на оценката на активите ще може да оценим каква потребност има от капитал. При всички случаи "оздравяването на КТБ" означава да се дадат пари - нещо, което БНБ не може да направи в рамките на ясно разписаните в закона правомощия“, казва той.

Костов коментира защо КТБ е била сложена под специален надзор. "Хората, които я управляват, не успяха да се справят с внезапно породилото се масово желание на вложителите да си теглят парите. (...) Вярно е, че през първата половина на юни тази банка имаше ликвидни средства от порядъка на 1.5 млрд. лева, а към 17-18 юни вече бяха около 1 млрд. лв.“, каза той.

Подправителят допълва, че "оздравяването" означава, че трябва да бъде намерен баланс между различни интереси - на вложители, кредитополучатели, акционери и данъкоплатци.

Той отчита, че въпреки кризата с поставената под надзор банка това няма пряк системен ефект и не се очакват смущения в платежните системи на страната.

По думите му квесторите са установили "недобро управление на процесите в банката“ при отпуснати кредити за милиони левове. При такива кредити е редно да се иска на всяко тримесечие финансов отчет, да се актуализират бизнес плановете, да се анализират редовно данните, а не само преди проверка. Това е причината одиторите да не могат бързо да се произнесат за кредити на стойност 3.5 млрд. лева, обяснява Димитър Костов.

"Липсата на данни обаче сама по себе си не е основание да се твърди категорично, че тези кредити са лоши, но е достатъчно основание за съмнения, поради което продължава работата по оценка на активите. Освен това не може да се отговаря на въпросите "колко" и "какво" е необходимо за "оздравяване" на банката, преди да има отговор на въпросите "кога" и "как", особено когато на първо място става дума за ликвидна подкрепа. Искащите "отварянето" едва ли не незабавно, не посочват на какво основание може да се очаква, че няма да се повтори ситуацията от 19 юни, когато за един ден бяха изтеглени около 900 млн. лв.“, казва Костов.

Костов не смята, че има забавяне при оценката на активите. Проблеми имало обаче заради кредитополучатели, които още не са дали исканата информация.

"Решението на УС на БНБ ще бъде взето до 20 ноември тази година. То трябва да бъде взето на основата на фактическите данни и оценката за капиталовата адекватност на банката и възможността да изпълнява задълженията към своите клиенти. Към 20 октомври ще имаме резултат от прегледа на активите. След това имаме 3-4 седмици за отразяване на тези резултати в счетоводните баланси на банката в съответствие с изискванията на международните счетоводни стандарти и за анализ и оценка на състоянието на банката. Опит да се свърши необходимата работа в по-кратки срокове би бил волунтаризъм, който не можем да си позволим“, обяснява подуправителят на централната банка.

По повод обвиненията, че банковият надзор в БНБ не си е свършил работата, Костов казва:

"Приемам ги в конструктивната им част. На това основание сме поискали съдействие чрез Европейския банков орган за професионален преглед и съвет по отношение на прилаганите правила и процедури на банков надзор, както и за цялостното управление на процесите на надзор".

"Търсим и съдействието на МВФ и Световната банка, които искаме да извършат също такъв тип преглед. Разглеждаме и възможността за организиране на цялостен външен преглед на активите на всички банки - като това, което в момента се извършва за големите банки в Европейския съюз, а преди това бе извършвано в отделни страни членки“, обяснява подуправителят на БНБ.

А пред БНР бившият председател на Сметната палата проф. Валери Димитров, който е член на експертния съвет за разрешаване на казуса с КТБ към работодателските организации и синдикатите, каза, че банката трябва да бъде обект на оздравителни процедури.

"БНБ трябва да даде отговор на въпроса възможно ли е оздравяване на банката, ако това не е възможно трябва да се прибегне до отнемане на лиценза, отиване в производство по несъстоятелност, удовлетворяване на гарантираните вложители. След отнемане на лиценза трябва да се прибегне до продажба на банката".

По думите му добрите практики по спасяване на банки предвиждат спешни мерки:

"Всеки ден с изтичане на времето на специалния надзор състоянието на банката и на активите ѝ се влошава. В този смисъл колкото по-навременни мерки се вземат, толкова по-добре. Аз виждам, че БНБ продължава да мълчи какви оздравителни мерки трябва да предприеме. Доколкото разбрах, са казали само, че ще предложат на досегашните акционери, съответно на одобрени след това от БНБ финансови институции, но се чака да се види какво е състоянието на кредитния портфейл. За съжаление, това, което аз виждам от последните данни е, че състоянието на кредитния портфейл не е добро. (...) За съжаление моята прогноза е доста мрачна", отбеляза финансистът.

"Твърди се, че голяма част от кредитите са вътрешни кредити, предоставени на лица в лошо финансово състояние без реални бизнеси, които могат да генерират доходи, които могат да позволят връщането на тези кредити. Това е лоша банкова практика. Обикновено вътрешните кредити не генерират доход за банката. Надзорът е трябвало за забележи това. Един от най-големите проблеми по време на банковата криза през 1996-1997 г. бяха вътрешните кредити. Това беше основен фактор за фалита на близо 15 банки", посочи Валери Димитров.

Според него най-добрият вариант за КТБ е да бъде закупена или погълната от друга банка, която може да осигури в най-висока степен бързо удовлетворяване на поне част от вземанията на вложителите. Той обаче изключи вариант като спасител да се яви дъщерната на КТБ Банка "Виктория“.

"Нека да се направи опит банката да бъде предложена за купуване и след това вече да се търсят други възможности", предложи Димитров. Той отхвърли вариантът за разпродаване на активите на банката на парче.

Според него мажоритарният собственик Цветан Василев носи отговорността за това, че парите на вложителите са били използвани за вътрешни кредити.

Споделяне
Още от Бизнес

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?