Пада забраната за продан на болници, спортни и енергийни обекти

Болници, спортни и енергийни обекти излизат от списъка с държавните дружества, забранени за приватизация, реши кабинетът в четвъртък. Това стана с промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол в частта на приложенията с фирми с различна степен на държавно участие и стратегическо значение.

Така 64 лечебни заведения бяха вкарани в списъка с дружества с над 50% държавно участие, които подлежат на приватизация.

Правителството се реши на този ход на третата година от управлението си, притиснато от финансовата криза на редица болнични заведения с лоша материална база. Досега предимно дясната опозиция настояваше да се пристъпи към приватизацията им, но при строги рамки. БСП дълго умува над тази стъпка, при която държавни ще останат само на няколко от най-големите университетски и научни центрове.

Ако предлаганите от правителството промени в приватизационния закон бъдат приети, болниците ще влязат в списъка на обектите за приватизация със специфичен характер и важни социални или обществени функции.

Продажбите на болниците ще се извършват при задължително 15-годишно запазване на лечебната дейност. Публично оповестеният конкурс за продажбата може да се проведе на един етап, като за целите му не е необходимо изготвяне на индикативни оферти. Според мотивите на правителството така "ще се осигурят предпоставки за ускоряване на приватизационните процедури при ясни и предварително регламентирани критерии".

От списъка на дружествата с особено значение, където влизат 64-те болнични заведения, се предлага да бъдат извадени 39 обекта, като по този начин условията за приватизацията им ще бъдат облекчени.

На пазара излизат и 9 спортни обекти с национално значение, част от държавното акционерно дружество "Национална спортна база". Това са спортният комплекс "Белмекен", националният стадион "В. Левски", спортният комплекс "Диана", спортната база "Спортпалас" – Варна", колодрум "Сердика", кану-каяк базата "Кърджали", спортната база "Цар Самуил" – Петрич, зала "София" и спортни зали "Раковски".

Около приватизацията на националните спортни обекти също се води многогодишна полемика, като от бранша смятат, че продажбата им ще помогне за по-доброто стопанисване и вкарването на свежи пари в поддръжката им. Около някои от спортните дружества често избухват скандали, свързани с опити за скрита приватизация или неизгодни наеми.

Ще бъдат обявени за продан и дружеството за дипломатически имоти АДИС (МВнР); "Земинвест" (МЗП); ВМТ "Орбита" (МИЕ); МОБА (/МО); мини "Марица Изток", "Цеси инвест" и "Учебно-консултантски комплекс" ЕООД (МИЕ).

Правителството предлага още да се извадят от списъка на дружествата с над 50% държавно участие, които са от значение за националната сигурност, 11 от общо 15-те в него. Това са БТК, електроразпределителните предприятия (ЕРП) в Пловдив, Горна Оряховица, Плевен, Стара Загора, София-град, София-област, Варна, където държавата все още държи по 33 на сто, както и "Тератон", Параходство "Българско речно плаване" и "Балкан ер тур".

Енергийните обекти се вадят от списъка, за да може да се включат в планирания мегахолдинг, който смята да листва на борсите държавните акции. Концепцията за този холдинг се чака през януари.

За да се пристъпи към продажбата на държавните акции, обаче задължително ще трябва да се даде разрешение от Министерски съвет.

В списъка, според предложението на кабинета, остават четири дружества – "Булгартабак холдинг", "Кинтекс", Вазовски машиностроителни заводи, Параходство "Български морски флот".

Така раздържавяването на цигарените фабрики за пореден път изпада от дневния план на правителството. Същото се отнася и за оръжейните "Кинтекс" и ВМЗ, за които Агенцията за приватизация имаше готовност да обяви процедури за продажба. БМФ пък в момента е във финалната част от конкурса за приватизация, в която се подготвя окончателна оферта от германско-българския консорциум.

Половината от постъпленията от приватизация от 1 януари 2009 г. ще влизат в държавния фонд за гарантиране на устойчивостта на държавната пенсионна система или така наречения Сребърен фонд.

Крайно време беше да се пристъпи към продажбата на така наречените "свещени крави" в българското стопанство, за които се смяташе, че могат да работят добре, само ако са държавни, коментира пред Mediapool проектопромените икономистът Лъчезар Богданов. Според него е малко странно, че правителство с премиер социалист предприема тези стъпки за окончателна приватизация на важни държавни дружества в сектори, традиционно считани за държавни като здравеопазването и енергетиката. Все пак в средите на левицата има достатъчно разумни реформатори, които виждат, че страната няма друг избор освен сериозни структурни реформи, добави той.