Пак се завихри спор да го бъде или не машинното гласуване

Мая Манолова: Не машините, а секционните комисии се издъниха на евроизборите

Пак се завихри спор да го бъде или не  машинното гласуване

Машинното гласуване показа лошата работа на Секционните избирателни комисии и слабата организация на изборния процес, заяви омбудсманът Мая Манолова пред репортери в кулоарите на парламента в петък. Същия извод тя направи и след организираната от нея дискусия за машинния вот, като отново повтори тезата си, че се прави опит да се спре или ограничи машинният вот.

Според нея, както и според присъствалите на дискусията, секционните комисии грешно са отчели вота на избирателите.

Те се обединиха около мнението, че подготовката за машинно гласуване за местните избори трябва да започне още днес.

"Този път ЦИК трябва да се вслуша в препоръките, които дава общественият съвет към ЦИК, омбудсмана, граждани, неправителствени организации, всички, които са заинтересовани от свободни и честни избори и честно отчитане на гласовете на българските граждани. Образно казано, не машините се издъниха на този вот, издъниха се секционните избирателни комисии и това се вижда в секциите, в които е имало машини", каза Манолова.

ЦИК обаче не изпрати нито един свой представител на организирания от нея дебат. По-рано тази седмица обаче членовете на ЦИК представиха анализа си пред правната комисия в парламента, от който се разбира, че изборната администрация по-скоро не насърчава машинното гласуване, тъй като то крие рискове от изкривяване на резултата, а освен това е скъпо.

На евроизборите през май машини имаше в 3000 секции, а в протоколите на над 1000 от тях са отчетени грешни. На местните избори през есента устройствата трябва да са 6000. След това машини трябва да има във всички избирателни секции на българска територия.

В дискусията при омбудсмана участва депутатът от БСП Крум Зарков, както и бившите народни представители от РБ Петър Славов, Мартин Димитров и Настимир Ананиев. Всички те са на мнение, машинното гласуване трябва да се запази, но подготовката трябва да започне значително по-рано.

Според тях причина за грешките не са самите устройства, а в това, че поръчката за наемане на машините е била пусната късно, членовете на секционни комисии не са били обучени добре и изборните протоколи са били така направени, че да затрудняват броенето на преференциите и гласовете за партиите.

В отговор на отпратената от Мая Манолова покана за дебата, ЦИК е изпратила писмо, в което се казва, че не трябва да има фиксация на хората върху машинното гласуване.

"На това обсъждане бяхме хора, които се вълнуват от това да има честни избори и прозрачни избори. Нямаме фиксация. ЦИК да са така любезни да изпълнят закона", коментира Петър Славов, който заедно с Мартин Димитров осъди комисията преди 2 години заради решение да няма машини на президентските избори.

Той подчерта, че трябва да се направи всичко възможно да се защити машинното гласуване, защото "се усеща желание то пак да бъде отменено".

Крум Зарков, който единствен от депутатите участва в дискусията, призна реални трудности около машинния вот. Според него би било безотговорно те да бъдат пренебрегвани от институциите.

Зарков обаче подчерта: "Не трябва въобще да става дума за отмяна на машинното гласуване... Безотговорно би било спрямо закона и принципите да се говори за отмяна на машинното гласуване".

Досега анализите на ЦИК за проведени избори не са били използвани да се решават възникнали проблеми и именно това поражда дебат дали да има или да няма машини, добави Зарков.

На дискусията не бе засегнат въобще въпросът за надеждността на типа машини, които според сегашния закон ЦИК трябва да осигурява за избори.

От "Сиела Норма", която винаги досега е доставяла устройствата за гласуване, обясниха, че цената е висока, защото фирмата няма яснота дали машините ще се използват отново. Затова ги отдали под наем на цена, близка до продажната.

Въпреки това ЦИК продължава да наема машини, вместо да ги купува. От комисията повтарят, че нямат къде да съхраняват устройствата. Неофициално казват, че не знаят дали законът няма да се промени.

Какво все пак мисли ЦИК за машинното гласуване?

Тази седмица ЦИК изложи пред парламентарната правна комисия силно критичен към машинния вот анализ. Присъстващите депутати обявиха, че са обмислят законови промени преди 1 август, но не казаха какви.

Председателят на ЦИК Стефка Стоева (от квотата на ГЕРБ) обяви, че цената на един глас с машинно гласуване е около 59 лева, а с бюлетина е около 0.77 лв.

Сумата от 59 лв. се формира с оглед "броя на избирателите и разходите за наемане на машините, за сертифицирането им, за провеждане на пазарно проучване, за организиране на обществената поръчка, за допълнителното възнаграждение на членовете на секционните избирателни комисии с машинно гласуване", поясни Стоева.

Тя обърна внимание и върху други недостатъци на машинния вот като трудности при доставянето на устройствата до секциите. Освен това от общо 3000 секции оборудвани с машини, в 149 въобще не било гласувано с тях. От общия брой избиратели едва 7.59% гласували с устройства, а в секциите с машини само 27.7% от избирателите са избрали да гласуват с с тях, останалите са предпочели традиционните бюлетини.

ЦИК е стигнала и до извода, че увеличаването на секциите с машинно гласуване на местния вот вероятно ще доведе до повишаване на грешките в протоколите на секционните комисии. На евроизборите несъответствията не били малко, но не са повлияли на резултата от изборите, докато такъв риск има за местните избори тази есен.

"Сега близо 40% от протоколите на СИК с машинно гласуване съдържат грешки при отчитане на действителните гласове или на преференциите, но важното е, че тези несъответствия в тези избори категорично не водят до промяна на резултатите", каза Стоева.

Ако на евроизборите имаше само една бюлетина, то на местните ще са няколко, на места ще има 3 или 4 вида избор. Стоева прогнозира, че това ще доведе и до проблеми с настройването на софтуера, а освен това вероятно ще има и сериозни затруднения на първия тур, когато членовете на СИК ще трябва да броят преференциите за общинските съветници при първия тур.

Едно от евентуалните решения би било да се създадат преброители центрове за машинно гласуване. Тогава обаче законът трябва да се промени, защото в момента членовете на СИК обявяват резултатите от гласуването в секциите, а ако има преброителен център – това задължение на СИК трябва да отпадне. Тук обаче възниква друг въпрос – кой ще е в преброителите центрове. Вероятно управляващите ще искат това да е държавната компания "Информационно обслужване", което обаче няма да се хареса на опозицията, защото така ще бъде лишена от възможност да следи процеса.

Заради многото бюлетини и повечето кандидати е възможно дори резултатите от изборите да не бъдат готови в рамките на 7 дни или да не успеят в такъв срок да променят софтуера, за да е готов за втория тур. Затова друг вариант, изказан по време на заседанието на комисията, бил времето между първи и втори тур да се увеличи от седмица на две. Разбира се, имало и предложения машинното гласуване да отпадне изцяло.

Засега обаче решение няма, а ЦИК пак ще се срещнат с депутатите от правната комисия, но този път на работна група, за да обсъдят данните за машинния вот детайлно и да се мисли за поредните промени в изборния кодекс.

Още по темата
Още от България