Пълен текст на изказването на лорд Джордж Робъртсън

Господа президенти, министър-председатели, уважаеми госпожи и господа,

Бих искал да започна своето слово с благодарност към българското правителство, че е домакин на тази среща, и да благодаря на вас за това, че присъствате.

Зная, че това са трудни времена за ръководители на държави да отсъствате от дома си. Присъствието ви тук говори за значението, което отдавате на евроатлантическата сигурност като цяло.

Както казахте, г-н Президент, един въпрос доминира вниманието в света през последните няколко седмици. Ние всички се опитваме все още да вникнем в това, което се случи на 11 септември, в ужасните терористични атаки. Наистина, това е едно тежко време на самоанализи, защото това, което стана, ни лиши от илюзиите. То проникна дълбоко в сърцата ни и ни накара да се замислим за какво се борим и по какъв начин се борим за него.

Откликът на Североатлантическата общност беше точно такъв, какъвто трябваше да бъде, а именно - тотално заклеймяване на тази отвратителна атака. Не говоря само от името на Съединените щати и народа на САЩ, а изразявам мнението и решимостта на всички хора, мислещи по същия начин, да се изправят срещу терористичната заплаха.

НАТО откликна незабавно. 24 часа след нападенията страните-членки на НАТО се позоваха на член 5 от Вашингтонския договор, по силата на който, ако се установи, че на едно нападение или акт на агресия е отвън върху една от страните, ще се гледа като на акт на агресия срещу всички страни.

На 2-ри октомври бе решено, че това нападение е насочено отвън и че отговаря на условията на член 5-ти. Така че за пръв път в историята на Алианса член 5 встъпва в действие. НАТО реши да пусне в действие един комплекс от мерки, с цел борба и наказване на терористите.

Но, разбира се, НАТО е само една страна от евроатлантическия отклик. На 20-ти септември 26 нации от ЕАП излязоха с една много силна декларация на подкрепа за САЩ, отчитайки, че тези атаки са атака срещу нашата обща ценностна система и че ние всички сме решени, и те всички са решени да се борят с тероризма. 24 часа след атаките Русия изрази своя ужас и заяви, че този акт не би трябвало да остане ненаказан. Те също дадоха своята подкрепа за позоваване на член 5-ти.

По този начин новите демокрации още веднъж демонстрираха, че те не са приятели само в хубави времена. Те подчертаха, че евроатлантическата общност се разраства като една общност от споделени ценности, към една общност към споделени и общи действия.

Едва ли очаквате да говоря за конкретни военни действия пред вас днес тук, но би трябвало да помислим и за по-дългосрочните предизвикателства, пред които всички сме изправени. Твърде рано е все още да имаме отговори на всички въпроси, но едно е ясно - трябва да работим много по-добре, да намираме, да търсим достоверна разузнавателна информация за мрежите на терористите и техните скривалища. Ние трябва да проследим техните пари и трябва да открием техните скривалища, и където е възможно, да ги изолираме, за да предотвратим по-нататъшна загуба на невинни хора.

Мисля, че това ангажира пряко много от усилията и ресурсите на НАТО, независимо от други въпроси. Има хора, които се опасяват, и по-скоро кандидатките, че сега разширяването може да се превърне в един отрицателен страничен ефект в резултат на атаките. Наистина, много неща се промениха след 11-ти септември. От известно време насам ние казваме, че заплахата срещу международната сигурност е променена, естеството на заплахата е променена. Това означава много неща за НАТО като организация. Но, въпреки това, тази променена ситуация не обезсмисля основния дневен ред на НАТО. Ефективна борба с тероризма означава, че ние трябва да погледнем отвъд тероризма към въпросите на сигурността в много по-широк аспект. Нестабилността, насилието са най-плодородната почва за тероризъм. За разлика от това няма по-враждебна среда за тероризма от една стабилна страна и един мирен и стабилен, проспериращ регион. Ето защо нашата цялостна кампания трябва да бъде да спрем тези тенденции с всички дейности и с целия инструментариум, с който разполагаме, и да дадем път на просперитета и стабилността в цяла Европа. Да подкрепяме стабилните многоетнически държави е основната ни гаранция срещу появата на тероризъм, преди всичко.

Афганистан е едно пристанище за терористите, защото именно няма една стабилна държавна структура, една жизнеспособна държавна структура, това е просто една "черна дупка". Ето защо НАТО, откровено казано, се ангажира в Югоизточна Европа, за да предотврати появата на такива "черни дупки" в непосредствена близост до нас.

Събитията от миналия месец подсилиха и логиката за разширяване на НАТО и сега очакваме с нетърпение срещата на най-високо равнище следващия ноември и очакванията за политиката на отворена врата на НАТО са не по-малки от друг път. Ние демонстрирахме ясно през последните няколко седмици, че споделяме същите стойности. Вашите страни демонстрираха готовност да споделят същите стойности като НАТО. Много страни предложиха своята пълна морална и практическа подкрепа, без никакво колебание. И това засили новата политическа логика на разширяването.

Но какво ще кажем за военната логика на разширяването, дали включването на нови страни няма да редуцира, да разреди военната способност на НАТО? Отговорът ми е безсъмнено, абсолютно - не. Опитът на трите новопостъпили страни-членки на НАТО е явно доказателство за това. Разбира се, в някои области те все още изостават по отношение на най-напредналите страни-съюзници, но Чешката република, Унгария и Полша активно се борят с тези недостатъци. И приносът на страните на Балканите е реален, приносът на тези нови членки на Балканите е значителен. Полша допринесе със значителен контингент, Чехия, Унгария - също, със стотици войници. Всичките тези страни дават дългосрочен принос към мироопазващите операции в Босна и Херцеговина и участваха в успешната операция "Необходима жътва" в Македония. Миналата седмица аз посетих тези войски, които действително свършиха една изключително важна и смела работа в Македония. Отидох да поздравя тези новоприети страни, както и "старите" членки за успешната акция. Новите страни-членки следователно могат да дадат своя принос към целите на НАТО. Това се отнася и до страните-кандидатки. Всички те допринасят към мироопазващите операции в Босна, сега и в Косово.

Разбира се, всички бъдещи членове ще трябва да работят за подобряване на условията си и НАТО се опитва да им помогне да постигнат по-високи стандарти. Чрез плановете за действие за членство ние помагаме именно на тези страни да подобрят своята боеспособност, за да поставят своите армии на ново равнище и да участват по-ефективно в съвместни операции с НАТО.

Така че целта е, когато тези страни се присъединят към НАТО, те да бъдат чисти вносители на сигурност, а не да легнат на гърба на останалите. Това е в интерес на всички. Така че процесът на разширяване да има и военен смисъл, освен всичко останало.

Така че посланието ми днес към вас е просто - терористичните нападения няма да дерайлират процеса на разширяване, нито пък ще затръшнат вратите на НАТО пред страните-кандидатки. Логиката на разширяването остава не по-слаба, отколкото преди 11 септември 2001 година.

Но нека да изтъкна и следното - на силната логика на разширяването трябва да се отговори с усилие, което да доведе до разширяването, тоест присъединяването към тази система на общи ценности е една цел, необходимо, но недостатъчно условие. Страните-кандидатки трябва да отговорят на други, съвсем реални условия, преди да се присъединят към НАТО.

Не мога да отрека постиженията на страните-кандидатки днес - участията ви и прегледите досега на плана за действие за членство показва, че отбелязвате напредък, но показва също така и колко много остава още да бъде направено. И последните събития поставят този въпрос много по-остро, отколкото всякаква риторика, която идва от главната квартира на НАТО.

Всяка страна-членка на НАТО, настояща или бъдеща, трябва да бъде значителен гарант за сигурността. Това означава не само ефективна отбрана по границите, ефективна съдебна система, едни добри вътрешни отношения между етническите групи, добри отношения със съседите и ефективна борба с явления като корупция, прането на пари, организираната престъпност. Демонстрира се и значението на отбранителната реформа. Няма смисъл да имаме тежки, трудноподвижни армии с тежки въоръжения, които не са ефективни вече, които не биха могли да допринесат към едни съвместни съюзнически операции, пред които новите заплахи ни изправят.

Спомням си как бившият министър Бойко Ноев обобщи този въпрос много кратко по следния начин: войските от времето на Студената война са просто загуба, пилеене на пари. Много кратко го каза, но многозначително. И това трябва да имаме предвид всички.

Успехът на НАТО зависи от много компоненти, но най-важният е може би, че в Алианса не може да има гюведжари, извинете за израза. Дори във време на кризи, тогава, когато Алиансът изважда на преден план и мобилизира толкова много ресурс, всеки трябва да даде своя принос. Членството в НАТО означава да развиеш съответния капацитет, да отделяш съответния ресурс. Стандартите на членството просто не могат да бъдат пренебрегнати.

Зная твърде добре, че да се достигнат тези стандарти е много трудна задача. Зная, защото дори и съществуващите, сегашните страни-членки, трябва много да се напъват, за да ги стигнат. Но просто искам да кажа: не отслабвайте усилията си! Това е посланието ми към страните-кандидатки.

Само след по-малко от година важни решения ще бъдат взети - до и по време на срещата в Прага. Така че е важно до този момент да се запази инерцията, да се запази темпото и да не отслабват усилията.

Когато става дума за сроковете, не може да се фиксира дата. Получаване на покана за членство в НАТО не е билет за представление. Това е една покана за участие в нещо, което има много ясни параметри.

Основната мишена на терористите е нашият начин на живот. И ние затова ще продължим да изграждаме сигурността си и да защитаваме демокрацията, правата на човека, свободите - религиозни, културни. НАТО ще продължи да играе ключова роля във всички тези усилия, помагайки да бъдат наказани тези, които извършиха ужасяващите престъпления, помагайки да се изкоренява тероризмът там, където го има, и помагайки да се разширява общността на мирни, сътрудничещи си и демократични страни. Защото не бихме могли да работим по-ефективно срещу тероризма и неговите помагачи от съвместната ни работа за по-голям просперитет на нашите граждани и в цялата евроатлантическа общност.