Пълен текст на жалбата

До
Главния прокурор на Р България
Г-н Никола Филчев
(Не е адресирана до
Върховна касационна прокуратура,
заместник-главни прокурори
или завеждащи отдели
във Върховна касационна прокуратура)

Жалба

От Александър Димов Божков,
жив. В София, ул."Крум Попов"№75,
обвиняем по сл.д. 5/2001 на ВКП и
320/2000 на СтСлС, на производство във ВКП

Уважаеми г-н Главен Прокурор,

Избирам този начин да отправя жалбата си към Вас с цел да подпомогна ефективното и прозрачно функциониране на ръководената от Вас институция. Допълнително основание намирам в невъзможността да Ви сезирам лично с важни, според мен, проблеми, защото, въпреки задължението по закон (чл.183 от НПК), на подадената от защитника ми лично до Вас жалба, не бе получен отговор по същество. От съдържанието на придружителното писмо, с което жалбата е върната на 29.10.2001 г. е видно, че прокурорът Райков, очевидно в лично качество, е намерил, че жалбата ми не е достойна за доклад до Главния прокурор, т.е до адресата и и я е "върнал".
Струва ми се, че обществената значимост на процесуалните действия по "моите" дела, не подлежи на съмнение. Аз знам най-добре, че във всичките си действия като министър и вицепремиер не съм използувал властта и правомощията си за лично облагодетелствуване, нито за да предоставям възможност на когото и да било да го прави чрез мен. Надявам се и Вие да се убедите в това в най-скоро време. Затова е твърдо моето убеждение, че извършените следствени действия и предявените към мен обвинения по тях са предизвикани не от някакви доказателства за конкретни престъпни действия от моя страна, а най-вероятно от съображения вън от съдържанието на Наказателния кодекс - несъгласие с политиката, която съм провеждал като министър и начина, по който съм ръководил ведомството си или може би нещо друго, което не може да бъде включено в кориците на наказателно дело. Тъй като не мога да бъда осъден за политика, търси се начин на действията ми да се присвоят криминален характер и последици, за които да бъда публично обвинен. Убеден съм, че извършваните в момента следствени действия от Върховната касационна прокуратура не могат да завършат с обвинение пред съда по член 282, ал.3, във връзка с ал.2, във връзка с ал.1 на Наказателния кодекс. Убеден съм, че и прокурорите, извършващи следствени действия по двете дела, знаят много добре това.
Междувременно срещу мен се води преднамерена публична кампания, в която, за съжаление, с конкретни действия като че ли участват и представители на Върховната касационна прокуратура.
Заслужава да се отбележат следните факти:
1.При първото ми призоваване във ВКП на 27.09.2001 г., след редовно връчване на призовката в дома ми на намиращата се там моя съпруга на 28.09.2001 г., в деня на разпита прокурор Цеко Йорданов се обажда специално, за да провери дали ще се явя, и ако се явя, дали ще бъде в точния час. В призовката, която получих, не бяха обозначени нито предметът на делото, нито името на прокурора, при който съм повикан, нито в какво качество съм призован (свидетел или обвиняем), за да мога да предположа какви действия ще бъдат предприети срещу мен. Затова пък, при пристигането ми в сградата на Съдебната палата, бях посрещнат от голяма група журналисти от всички централни медии, които предварително бяха информирани по кое дело съм призован, за какво престъпление ще бъда привлечен като обвиняем и ще ми бъде предявено обвинение, кой е прокурорът и дори каква мярка за неотклонение и каква парична гаранция ще ми бъдат определени. Абсолютно същата "процедура" се повтори и при призоваването ми по второто дело. Журналистите отново бяха услужливо информирани за всичко и ме чакаха на входа.
2. При предявяването на първото обвинение по сл.д. 5/2001 ми беше наложена мярка за неотклонение "парична гаранция" в размер на 10 000 лева, но изобщо не ми беше забранено да пътувам в чужбина. В съдържанието на постановлението за привличане като обвиняем, което ми бе предявено, не съществува текст, който да постановява посочените ограничителни мерки. Дори обсъждах с прокурора по делото начините за комуникация при предстоящите ми пътувания в чужбина, във връзка с поетия ангажимент да не се отклонявам от местожителството си без разрешението му. Пред кабинета на прокурора на излизане журналистите твърдяха, че имам забрана за пътуване в чужбина, и тяхното твърдение стана реалност няколко дни по-късно, когато, без да ме информира, Върховната касационна прокуратура е изпратила до полицията искане за изземване на задграничния ми паспорт. Абсолютно същото се повтори при предявяване на обвинението по второто дело 320/2000 . Отново ми беше наложена мярка за неотклонение "парична гаранция" още 10 000 лева, отново не ставаше дума за забрана на пътувания в чужбина и отново, няколко дни по-късно, полицията беше предупредена да изземе задграничния ми паспорт.
3. Адвокатът ми Георги Атанасов обжалва по съответния ред размера на гаранциите и по двете дела. Получих откази, подписани от прокурор Цеко Йорданов, в които по недопустим начин и в публицистичен стил юридическите аргументи бяха подменени с изявления относно материалното ми състояние, което било "общоизвестен факт", а длъжностите, които съм заемал и доходите, които съм имал като министър били "ноторно известни". И в двата отказа се изтъква "голямата обществена опасност на престъплението" като основание за мярката. И за да бъда наясно с последиците от всякакво по-нататъшно обжалване, прокурор Цеко Йорданов изведнъж решава, че по второто дело 10 000 лева са малко и в отговор на моята молба за намаляване на размера на паричната гаранция, той я увеличава двойно на 20 000 лева.
4. За увеличаването на паричната гаранция на 20 000 лева научих от екрана на Националната телевизия на 11 октомври, в деня, в който е било издадено постановлението на прокурор Цеко Йорданов. Беше съобщено като новина в централната емисия в 20.00 часа. Постановлението, обаче, е изпратено по пощата чак на 15 октомври, а аз го получих на 16 октомври като препоръчано писмо. Т.е. Върховната касационна прокуратура е уведомила медиите за решението си цели 5 дни преди да го получа аз.
5. Работата ми е свързана с многобройни пътувания в чужбина, където участвам в международни събития, провеждам срещи в международни организации, с големи чужди инвеститори и партньори на Центъра за икономическо развитие, който ръководя. Във връзка с това моят адвокат Г.Атанасов внесе на 12.10.9001 г. жалба до вас, г-н Главен Прокурор, за отменяне на забраната за пътуване в чужбина. В жалбата той се позовава на приложени заверени и преведени покани за участието ми в международни събития през октомври, както и график за предстоящите ми пътувания за ноември и декември 2001 година. Именно на тази жалба адвокатът ми е получил формален отговор от друг прокурор, че следва да уточни кои постановления иска да приложи и кои не. Междувременно пропуснах участието си в две важни международни конференции и не можах да потвърдя предвидените за началото на ноември важни срещи във Вашингтон и Ню Йорк .
6. От първото ми призоваване във ВКП на 27.09.2001 г. до настоящия момент не са извършвани никакви процесуално-следствени действия с мое участие, нямам достъп до документите по двете дела, дори няма отговор по исканията на адвоката ми за достъп до тези документи, не съм чул дори от медиите да се извършват важни процесуални действия.

Г-н Главен Прокурор,

От датата на освобождаването ми от поста вицепремиер изминаха вече почти две години. През това време продължих да бъда публична личност, имам редовни участия в медиите, присъствам на огромен брой обществени събития. Центърът за икономическо развитие, който ръководя, е неправителствена организация с осезателно присъствие в страната и чужбина. Икономическият Форум за Югоизточна Европа, на който съм почeтен председател, се проведе и тази година на 16 и 17 октомври за пореден път с голям успех. Консултантското дружество, на което съм управител, има за клиенти уважавани български и чуждестранни фирми. Всеки вторник водя своето музикално предаване по "Дарик радио", а всеки понеделник имам своята постоянна колонка във вестник "Дневник".
За тези близо две години съм пътувал многократно в САЩ, Великобритания, Германия, Италия, Испания, Гърция, Турция, преди премахването на визите и след това. Представлявал съм страната на форуми, организирани от ООН, Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, Германското федерално правителство, срещал съм се с лидерите на световната политика и световния бизнес. За този и за следващия месец имам нови покани за участие в различни международни форуми и срещи.
Доходите и имотите, които имам, са напълно прозрачни, както е видно от данъчните ми декларации и от декларациите, подадени пред Сметната палата по Закона за Публичния регистър. Не се оплаквам, но 30 000 лева са достатъчно бреме за всеки, който работи в България, и не знам дали ще мога да задоволя евентуални нови искания за нови парични санкции от страна на прокурора Цеко Йорданов.
Не намирам в поведението си никаква "обществена опасност". Точно обратното, по цяла поредица от проверки на икономическата полиция и следствени дела съм давал устни и писмени обяснения и показания в ролята на свидетел и съм подпомагал правосъдието със всички познания, които имам за уникалния преход на България от планово към пазарно стопанство, от държавна към частна собственост. Никога не съм отказвал явяване, даже не съм отлагал или закъснявал за срещи и разпити със икономическа полиция и следствените органи като свидетел. Не заемам в момента и никаква длъжност в каквато и да било държавна структура, за да мога да извърша други "престъпления" от типа на тези, в които съм обвиняван.
Не намирам и основание за забраната за пътуване в чужбина, която ми е наложена. Както виждате, тук съм, тук живея, тук работя, при това на няколко места. Многократно съм пътувал в чужбина, но това никога не е затруднявало следствените органи до този момент, още по-малко затруднява следствието или препятства изясняването на истината в процеса. Ограничаването на правото на придвижване не може да бъде ползвано като своебразна предварителна санкция, обосновавано с общи фрази и позоваване на законни текстове. Все пак, доколкото ми е известно, по закон аз съм невинен до произнасянето на съда.
Не се страхувам да застана пред лицето на закона. Напълно съм уверен в абсурдността на обвиненията срещу мен. Но категорично не съм готов да бъда жертва на публична кампания за оклеветяване, в която волно или неволно участва и Върховната касационна прокуратура. Не мога да бъда сигурен дали в следващите дни и месеци няма да ми бъдат предявени нови абсурдни обвинения по още кой знае колко дела, по които да си стоя обвиняем, докато Върховната касационна прокуратура реши друго.
Затова, въпреки, че съжалявам за непроцесуалния начин, по който огласявам жалбата си, Ви моля да бъдат преразгледани определените от прокурор Цеко Йорданов размери на паричните гаранции по двете дела, както и да бъде отменена забраната за пътуването ми в чужбина. Разчитам и на Вашата намеса за ускоряване на следствените действия по двете дела. Очаквам отговора Ви в най-скоро време, за да бъда наясно със статута си в една държава, която по Конституция се смята за правова. От Вашето решение ще зависят по-нататъшните ми действия в защита на свободата и човешките ми права.

София, .................................. Подпис: