Палестинците чувстват облекчение, а израелците - тревога от американския компромис

Изненадани и доволни, палестинците са надяват, че компромисното решение за сваляне на обсадата на Ясер Арафат, постигнато с посредничеството на САЩ, бележи началото на по-сериозна международна намеса в близкоизточния конфликт.

Израелците се страхуват, че това е точно така. Този прецедент може да се обърне срещу нас, предупреждава Ювал Стайниц, член на израелския парламент от партията на премиера Ариел Шарон Ликуд. "Мисля, че това беше грешка", допълва той.

Палестинците виждат в плана на президента Буш шанс. Това може да се окаже добро начало, казва главният палестински преговарящ Саеб Ерекат. Надявам се то да проправи пътя за по-широко международно присъствие и мироподдържащи сили в района.

Президентът Буш и премиерът Ариел Шарон създадоха един нов модел за използване на американски и европейски охранители така, че донякъде да бъдат удовлетворени и двете страни. Според предложението на Буш американски и британски надзиратели, невъоръжени цивилни, ще наблюдават задържането на шест души, петима от които са обвинени за убийството на бившия израелски министър Рехавам Зееви през октомври. Шестият човек според Израел е организирал контрабандата на 50 тона боеприпаси за палестинците.

Обградени от израелски войници, сега тези мъже са блокирани в централата на Ясер Арафат в Рамала.

Президентът Буш изглежда готов да изпрати най-малко двама американски представители на Западния бряг. Американската роля е дискретна и е ограничена само до наблюдение на палестинското поведение, а не на израелското. Тя съответства на водещия принцип на администрацията да не предприема никаква мисия за наблюдение, която не е приемлива за съответната страна. И все пак представители и на двете страни смятат, че американската намеса създава прецедент.

Представители на администрацията настояват, че предложението по никакъв начин не противоречи на американското неодобрение за всякаква намеса между двете страни. Но независимо дали им харесва или не, американските и британските пазачи ще бъдат по средата, ще стоят между враждуващите страни. Те не само ще наблюдават как палестинците се отнасят към затворниците, но и ще ги пазят от израелските войници. Отчасти те ще влязат в ролята на Ясер Арафат, който с присъствието си в обсадената сграда засега пречи на израелците да заловят издирваните мъже. Шарон е обещал на Буш, че нищо няма да се случи на Арафат, а армията не може да предприеме нищо в сградата, без да го изложи на риск.

Има и други признаци за засилена международна активност за уреждане на конфликта. Самият Ариел Шарон предложи международна конференция под патронажа на Съединените щати, на която да бъдат обсъдени мира и икономическото развитие.

Незабележимо чужди дипломати се намесват в конфликта, изпълнявайки различни мисии. Те предават послания между двете страни и посредничат за споразумения за намаляване на напрежението в отделни градове. Палестински представители обясняват, че когато през февруари били арестувани заподозрените убийци на израелския министър, те били прехвърлен от Наблус в Рамала с американски автомобили. Палестинските служби за сигурност искали да се предпазят от евентуален бунт срещу арестуването на мъжете, както и да са сигурни, че армията няма да ги задържи по пътя.

Обичайната израелска реакция на високопоставени международни наблюдатели в момента е на показ в спора за плановете на ООН да изпрати мисия в Дженин. Израел смята, че по начало наблюдателите са пристрастни, и се надява като приеме предложението на Буш, да спечели американска подкрепа срещу тази мисия.

От месеци редица европейски държави предлагат да наблюдават условията, при които Палестинската власт държи в ареста палестински бойци. Те настояват, че могат да гарантират на израелското правителство, че тези хора са в затвора и не планират нови атаки.

Израелски представители нееднократно са казвали, че са отворени за идеята, но никога не са я приемали официално. Предложението на Буш се различава по това, че е американско, а никой не поставя под съмнение американския ангажимент към интересите на Израел. Единственият въпрос е дали ако се окаже успешен, този модел ще се повтори.

След като дълго време настояваше, че не може да има напредък, докато самите враждуващи страни не покажат готовност за прекратяване на насилието, администрацията на Буш се намеси. Под натиск от арабските страни Буш изпрати в Близкия изток специалния си пратеник Антъни Зини. После, след като Зини се провали, Буш изпрати по-високопоставен представител, държавния секретар Колин Пауъл. И той постигна малко. Сега президентът изпраща пазачи, за да действат, а не да говорят.

Миналия месец вицепрезидентът Дик Чейни каза, че израелците и палестинците не изглеждат способни сами да решат проблемите си. Фактът е, че няма кой друг да го направи освен ние, призна той пред телевизия Ен Би Си.

По БТА