Пълно фиаско за водните проекти с европейски средства

Риск от загуба на средства по оперативна програма "Околна среда"

Пълно фиаско за водните проекти с европейски средства

Над три и половина милиона българи, които очакват по-добри ВиК услуги и по-малко загуба на вода по остарялата водопроводна и канализационна мрежа, ще продължат да чакат поне до 2023 г.


Изпълнението на оперативна програма "Околна среда" (ОПОС), по която са предвидени над 2.3 млн. лв. за сектор "Води", е отчайващо. Бави се изпълнението на т.нар. фазирани проекти, които се изпълняват още от миналия програмен период 2007 – 2013 г. Те трябваше вече да са приключили, но от девет са завършени само два. Малко по-добро е изпълнението при така наречените ранни водни проекти. В същото време чаканите проекти на ВиК операторите за една област реално няма да започнат дори и през следващата година. Причината е, че все още не са готови регионалните прединвестиционни проучвания, не е решен и въпросът с държавната помощ за ВиК операторите, които през този програмен сезон са основните получатели на средствата, а не общините. Това пречи на сключването на договори с тях.

Това стана ясно по време на конференция в София, организирана от Камарата на строителите в България и Българската асоциация по водите провела се във вторник.

А периодът, в който се намираме сега, е решаващ. Това е средата на програмния период – момент, в който трябва да имаме реална преценка за бъдещето на програмата и за сроковете за реализация на големите проекти, каза Илиян Терзиев, председател на Управителния съвет на КСБ. По думите му той е важен и с оглед постигането на междинната цел и индикаторите за изпълнение за 2018 г., които ще са предмет на оценка за напредъка на ОПОС в началото на следващата година.

Рискът от загуба на средства по ОПОС е огромен. Програмата е най-слабо представящата се - по Кохезионния фонд са усвоени под 8% от средствата, а по Европейския фонд за регионално развитие - под 4%. Това са сертифицираните разходи пред Европейската комисия, а съгласно междинните цели към края на годината те трябва да бъдат около 20%. Ако това не се случи, резервът ще бъде пренасочен към сектори, които се справят. За да не се стигне до загуба на средства, бяха направени промени по финансовия индикатор за подобряване на качеството на атмосферния въздух (ос 5).

Заместник-министърът на околната среда Атанаска Николова обаче обрисува една розова картина без да засегне проблемите в сектора и да съобщи колко от средствата са поставени под риск.

За три години са готови 6 от 14-те регионални плана

През настоящия програмен период 2014-2020 г. програмата финансира ВиК проекти чрез прилагане на подхода една обособена ВиК територия – един ВиК оператор – един проект.

Затова през 2016 г. чрез финансиране по ОПОС за над 60 млн. лв. започна подготовката на 14 регионални прединвестиционни проучвания от Министерството на регионалното развитие и благоустройството ( МРРБ). Целта беше разработените документи да послужат за подаване на апликационни форми от ВиК операторите пред Управляващия орган на ОПОС.

Три години по-късно дейностите по разработване на документите са приключили само за 6 от обособените територии, а за останалите са в процес на финализиране, каза Николова.

Съгласно индикативния график на ОПОС това трябваше да се случи още тази година и да има подписани договори с водните оператори. Сега срокът е изтеглен до 23 април 2019 г. Конкретни бенефициенти са 14-те консолидирани ВиК оператора - Бургас, Варна, Видин, Враца, Добрич, Кърджали, Перник, Пловдив, Русе, Силистра, Сливен, Стара Загора, Шумен и Ямбол.

Очакванията са с реализирането на водните проекти в тези области да бъдат изградени или ремонтирани над 800 км водопроводи и 484 км канализация. Ще се построят и две нови пречиствателни станции за отпадни води, а други 15 ще бъдат реконструирани, каза Иванка Виденова, директор на Дирекция "Водоснабдяване и канализация".

На финала сме на разработването на регионалното прединвестиционно проучване, което е необходимо, за да кандидатства София за максималния размер на средства по ОПОС, който е 400 млн. лв., каза столичният кмет Йорданка Фандъкова. Справка в информационната система за еврофондовете ИСУН обаче показва, че изпълнението по проекта е на 10% - поне толкова са изплатените средства по него.

Да видим цифрите

"Но за да видим какъв е напредъкът в изпълнението на нашите политики, при отчитането на резултатите е добре да проследим ефекта в малко по-широк план... За мен е по-важно да кажа цифрите, с които реално ще се почувства това, което правим. С успешното изпълнение на инфраструктурните проекти, които се реализират до момента през периода 2014-2020 г., ще подобрим качеството на живот на над 3.5 милиона български граждани. А като имаме предвид етапа на изпълнение на програмата, този ефект ще продължи да расте", каза зам.-министърът на околната среда Атанаска Николова.

А цифрите към момента не са в полза на Управляващия орган на оперативната програма, чийто ръководител непрекъснато се сменя по време на третото правителство на ГЕРБ (всяка година по време на този форум шефът на програмата е различен и така се разбира за смените – бел. ред.).

Към момента е договорен 40% от бюджета на ОПОС 2014-2020 г. (1.6 млрд. лв.). Усвоените средства са едва 11.6% (403 млн. лв.) от бюджета, който възлиза на над 3.4 млрд. лв. Верифицираните разходи пък са едва 9.3 на сто от бюджета на програмата. Това поставя ОПОС сред най-зле представящите се оперативни програми. Дори проблемната "Наука и образование", по която имаше временно замразяване на средствата през този програмен период, усвоените средства са 20.6%.

Въпреки отчайващото положение новата шефка на ОПОС Валерия Калчева се похвали, че само през 2018 г. изплатените средства са 219 млн. лв., което е два пъти повече от тези година по-рано. За да се изпълнят целите обаче, е необходимо не удвояване, а поне утрояване на резултата.

В процес на изпълнение са 13 водни проекта, съобщи още Калчева. Тя представи и завършените обекти, които се броят на пръстите на едната ръка - новоизградените пречиствателни станции за отпадни води на Раднево и Банско и реконструираните във Враца, Шумен и Тервел.

Всички те са част от т.нар. фазирани проекти, които се изпълняват от миналия програмен период 2007 – 2013 г. По план те трябваше да бъдат завършени до края на 2018 г., но някои от тях получиха отсрочка. Така финализирани са само водните проекти на Банско и Раднево, докато тези в Златни пясъци, Видин, Враца, Тервел Шумен и Ямбол продължават. Общото изпълнение на този проект е на 35%, според ИСУН.

Малко по-добре са т.нар. ранни проекти, които стартираха след 2014 г. Те са големите водни проекти за по над 100 млн. лв. на градовете Асеновград, Добрич, Пловдив, Плевен /Долна Митрополия, по които са усвоени над 37% от средствата в размер на 334 млн. лв.

Съвсем в началото е изпълнението на ранните проекти от втората фаза, където са градовете Чирпан, Айтос, Елхово, Приморско и Тутракан. Бюджетът за тях е 78 млн. лв., от които към момента са усвоени едва 6.5 млн. лв., показват данните в ИСУН.

Проблемът с кадрите

За пореден път строителите и Министерството на околната среда се оплакаха от проблема с кадрите.

"За никого от нас не е тайна, че имаме сериозен проблем с подготовката на кадри и проектанти във ВиК сектора – от една страна има липса на професионалисти, от друга и на кандидати за специалностите в Университета по архитектура строителство и геодезия", каза Атанаска Николова.

"Затова моето послание днес е – вие, предприемачите, да дадете своята заявка за това да се обучават специалисти по ВиК, като намерите възможност за финансиране на обучението им със стипендии от бизнеса. С това в аванс ще си гарантирате подготвени кадри и ще инвестирате в бъдещите си успехи", каза Николова.

Според представители на бранша кадри има, но заплащането в сектора и на работници и на специалисти е ниско. Това е причината никой да не иска да работи този непривлекателен труд. Отделен е въпросът с ниските осигуровки и безопасните условия на труд.

 

Още по темата
Още от Бизнес