Парадът на васалите започна

Иракската криза продължава да отваря разделенията сред европейците и да показва, че страните от източните страни са по-привързани към Америка, отколкото към Европейския съюз.

Няколко дни след като 8 европейски ръководители (на Великобритания, Испания, Италия, Дания, но също така и на Полша, Чешката република и Унгария) публикуваха писмо, призоваващо за подреждане под американския флаг, сега 10 бивши комунистически страни, стремящи се към членство в НАТО, направиха същото.

Тази група, създадена през 2000 г. във Вилнюс, за да улесни присъединяването към Атлантическия алианс включва Литва, Латвия, Естония, Словакия, Словения, България, Румъния, Албания, Хърватия и Македония. Първите 7 държави през ноември получиха покана да се присъединят към НАТО през 2004 г. От друга страна Литва, Латвия, Естония, Словакия и Словения влизат в ЕС през 2004 г., а за България и Румъния това е предвидено за 2007 г.

В писмото си 10-те казват, че "е ясно, че Ирак наистина нарушава резолюциите на Съвета за сигурност, включително и резолюция 1441" и заявяват, че "са готови да участват в международна коалиция, за да се изпълнят препоръките за разоръжаване на Ирак".

В този текст, съставен впрочем, преди явяването на Колин Пауъл пред Съвета за сигурност, 10-те страни заявяват, че държавният секретар е представил "убедителни доказателства", че иракският ръководител Саддам Хюсеин крие оръжия за масово унищожение и че има връзки с тероризма.

"Тази идея се появи спонтанно миналата седмица" след публикуването на писмото на 8-те европейски ръководители, посочи през АФП посланикът на Литва в НАТО Гинте Дамисус, подчертавайки, че обръщението на 8-те "е повлияло" на решението на страните от Вилнюската група да съставят на свой ред декларация за подкрепа.

Според западен дипломат "тези държави се грижат преди всичко да се присъединят към НАТО и ратификацията в американския конгрес да мине гладко. Те искат да дадат доказателства. Американските лобита в тези страни са много активни и това писмо не се е появило спонтанно."

Двете писма задълбочават разделението между "старата Европа", по израза на американския министър на отбраната Доналд Ръмсфелд, включваща Франция, Германия, Белгия и Люксембург и "новата Европа", посочена от Тони Блеър, обхващаща източните силно проамерикански страни.

"Парадът на васалите започна", каза миналата седмица един евродепутат - немски християн-демократ, след публикуването на първото писмо.

Тази инициатива, подета от някои столици без да уведомят за това нито гърците, които са ротационен председател на ЕС, нито Европейската комисия, изложи наяве разделенията в Европа.

Писмото противоречи на договора за ЕС, чиито членове 11 и 12 гласят, че "страните-членки подържат активно и без резерви външната политика на ЕС в дух на лоялност и взаимна солидарност" и че те "се въздържат от всякакви действия, противоречащи на интересите на ЕС или които могат да навредят на ефикасността на Съюза- както по отношение на вътрешната му сплотеност, така и в международните му отношения".

Досега Европейската комисия обаче предпочиташе да омаловажава размерът на европейските различия, отколкото да изисква от страните спазване на правилата.

В частно разговори ръководители от ЕК не крия разочарованието си от тези солови инициативи. Гърците от своя страна предвиждат да свикат извънредна среща на държавните и правителствените ръководители по въпроса за Ирак. Тази среща обаче или ще се проведе твърде рано и ще изложи различията, или ще бъде твърде късно за нея, тъй като решенията вече ще са взети отвъд Атлантика.

Първият сблъсък стана с Полша в края на 2002 г. След като се бори със зъби и с нокти през декември в Копенхаген, за да получи по-големи помощи от ЕС, Варшава реши две седмици по-късно да купи американски F-16, вместо европейски самолети.

Америка беше предоволна. "Нямам по-добър приятел днес в Европа", заяви през януари президентът Буш на своя полски колега Александър Квашниевски по време на държавно посещение - второто от този вид предоставено на чуждестранен ръководител по време на мандата на Буш.

Естонският премиер Сиим Клаас обясни пред в. Монд, отричайки очевидното, че "ние нямаме нужда се определяме срещу ЕС или срещу НАТО и се надяваме това да не ни се налага никога". В Уол стрийт жърнал неговият предшественик Март Лаар заяви, че "страните от Централна Европа и другите няма да подържа антиамериканизъм от френски тип".