Парадоксът на президентските избори във Франция

Ролите са разпределени. Двамата главни актьори са вече на сцената. Пиесата може най-сетне да започне. Декорът обаче никога не е бил толкова неясен едва и два месеца преди президентските избори. Действително, атентатите от 11 септември и войната в Афганистан поизтикаха на заден план периода, преди предизборната кампания. Вярно е също, че двамата представители с най-големи шансове от десницата и от левицата са принудени да спазват необичайна сдържаност поради постовете, които заемат. Но много рядко досега президентските избори са били съпътствани от толкова голяма несигурност.

Това се дължи на първо място на един парадокс, който може да се обобщи така: никога не е имало толкова кандидати за президентското място и въпреки това доминира усещането, че изборът е по-ограничен от всякога. Много е възможно, разбира се, някои "малки" кандидати да се откажат преди 21 април било, защото не успяват да съберат нужните 500 подписа, било, защото просто няма да имат достатъчно кураж. Така или иначе сега те са 17 - почти три пъти повече, отколкото на всички избори от 1965 г. насам- 1965 - шестима кандидати, 1969- седем кандидати, 1974- 12 кандидати, 1981- 10 кандидати и 19988, 19995 - 9 кандидати.

Представени са всички цветове и политически нюанси: трите политически формации на крайната левица, петте на левицата, шест на десницата и двамата кандидати крайната десница. Това раздробяване предизвиква повече разочарование, отколкото интерес. То още повече подчертава доминиращото положение на Жак Ширак и Лионел Жоспен и потвърждава очаквания сценарий за дуел между двамата на втори тур.

Последствията са двойни. От една страна двамата предполагаеми финалисти засега събират общо едва 45 процента от намеренията за вота, което е по-малко, отколкото на предишните избори. Това налива вода в мелницата на Жан-Пиер Шевенман, както и на Жан-Мари Льо Пен от крайната десница и на Арлет Лагийе от крайната левица, но без да ги превръща в истински алтернативи. От друга страна броят на избирателите, които още не са решили за кого ще гласуват по-малко от два месеца преди изборите никога не е бил толкова голям - според сондажите на Ипсос и Софрес близо половината французи още не са направили своя избор, а преди седем години в това положение бяха само една трета от тях.

Трудно е и да се отговори на два въпроса - ще успее ли Жак Ширак да превъзмогне слабостите на ситуацията и дали Лионел Жоспен ще съумее да изгради един нов образ за себе си, а заедно с това и за левицата ?

Държавният глава не влиза в най-активната фаза на кампанията в силна позиция. Наистина той спечели от изненадващото съобщение, че ще се кандидатира за втори мандат. На другия ден, според Ипсос, получи 27 процента, докато преди това процентът на имащите намерение да гласуват за него беше по-нисък. Подемът обаче не продължи дълго. Само след пет дни Ширак беше загубил два процента. И друг тревожен факт - в играта влязоха и останалите кандидати на десницата, които дръпнаха от избирателите на Ширак.

За да може да се справи Ширак трябва да върне към себе си всички разочаровани, които сега клонят към Шевенман. Ширак обаче е в изравнена позиция с премиера Жоспен, а и една значителна част от избирателите го съдят твърде строго. Според 54 процента от запитаните например Ширак не е "почтен човек", а 48 процента от тях не смятат, че могат да му имат доверие. Което означава, че като личен облик, премиерът не е непременно губещ. По-хладен и дистанциран, той е преценяван като компетентен и искрен. Освен това от пет години показва учудваща издръжливост на "изхабяването от властта", от което не се спасиха предшествениците му на Матиньон от времето на Жорж Помпиду насам. Проблемът на Жоспен е по-скоро да си създаде нов облик - на носител на виждане за бъдещето и не толкова на политик на днешния ден. И преди всичко да даде една нова идеологическа основа на реформаторската левица. Още един парадокс - десницата няма затруднения да се справя с процесите от съвременността като глобализацията и индивидулизма. За тази цел тя разполага с един омекотен вариант на страта., но ефикасна либералната матрица. Трудността на предизвикателството пред Жоспен стои другаде. От една страна са крайноте левичари- комунистите и едно малцинство сред социалистите, които се опитват да налеят реалността в стария марксистки калъп, от друга - социалистите и зелените, които се опитват да се променят и отгоре на всичко един Шевенман, който би искал да избегне противоречията, размахвайки знамето на републиката. Така че не става въпрос за организация, за партии, за обновление на лявото мнозинство, а за идентичност.

"Измисляне на възможното",писа Жоспен през 1992 г. Днес това му е нужно повече от всякога, за да спечели.

По БТА