Парите, а не моралът, са в дъното на дебата за сръбските военнопрестъпници

Нуждата на Сърбия от икономическа помощ и перспективата за нова международна изолация, а не някакво внезапно появило се желание да застане лице в лице с истината за извършените в миналото жестокости, мотивират страната да предаде заподозрените в извършване на военни престъпления.

В рамките на един познат сценарий реформистите, които свалиха от власт сръбския лидер Слободан Милошевич след десет кървави години на власт, са изправени пред решаващ избор между сътрудничеството с Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия и загубата на жизненоважната финансова подкрепа на Запада.

Заради разногласията сред политическите лидери Югославия и доминиращата в нея република Сърбия миналата седмица изпуснаха определения от САЩ краен срок да демонстрират желание за сътрудничество с трибунала, в резултат на което Вашингтон замрази финансова помощ от около 40 милиона долара.

Все пак официални представители сигнализираха, че скоро ще бъдат предадени някои от обвинените от Хагския трибунал, подчертавайки нуждата на Белград не толкова от справедливост, колкото от пари.

Без натиск няма да стане нищо. Никога няма да го направят доброволно, коментира Соня Бисерко от неправителствената организация Хелзинкски комитет за защита на човешките права в Сърбия.

На сътрудничеството с Хага се гледа като на необходимо зло, добави тя.

Заплашени с подобен ултиматум миналата година през март властите арестуваха Милошевич точно преди изтичането на крайния срок на Вашингтон. Три месеца по-късно той беше изпратен в Хага ден преди донорската конференция, която предостави на Сърбия 1,3 милиарда долара.

Очевидно Югославия предприема някакви действия само когато е притисната в ъгъла и все още не се е замисляла за своята роля във войните на Балканите през деветдесетте години - нещо твърде необходимо според правозащитниците за постигане на истинско помирение.

Твърде жалко е, че Югославия очевидно съдейства само заради икономическите фактори и натиска от страна на международната общност, отбеляза Матиас Хелман, официален представител на Хагския трибунал в Белград.

В това общество не се дискутира въпросът за извършените военни престъпления, каза още Хелман.

Предаването на обвинените от трибунала сръбски сънародници е политически взривоопасен въпрос, която задълбочи разделението сред продемократично настроените лидери на Югославия, които се обединиха, за да свалят Милошевич при масовите вълнения през октомври 2000 г.

Разгорещената им конфронтация се фокусира върху избягването на тежки санкции, подобно на тези, които бяха наложени на Югославия при управлението на Милошевич, а не върху необходимостта от разследване на убийствата и другите престъпления, извършени от сръбската армия при разпадането на старата социалистическа Югославия.

Когато говорят за Хага, нашите политици никога не споменават правосъдието, нуждата от морален катарзис на нацията, необходимостта от някакво възмездие за семействата на жертвите, коментира известният югославски анализатор Алекса Джилас.

Говорят само за заеми, за това как Америка е силна и трябва да я слушаме, отбеляза Джилас пред вестник Вечерне новости.

Правозащитничката Наташа Кандич, която оглавява неправителствената Организация за хуманно право в югославската столица, подчерта, че е необходимо да се поеме отговорността за военните престъпления, за да се създаде едно бъдещо общество, основаващо се на законността.

Без да признаем болката на жертвите процесът на помирение с другите е невъзможен, посочи Кандич. Обаче всеки, който се опита да говори публично за сръбските военни престъпления, бива заклеймяван като предател, добави тя.

Много сърби смятат, че Хагският трибунал е предубеден към тях - виждане, което явно е предизвикано от енергичния и предизвикателен начин, по който Милошевич се защитава на започналия през февруари процес срещу него в Хагския съд.

Югославският президент Воислав Кощуница засвири на националистическата струна, като заяви тази събота и неделя, че националното достойнство е по-важно от "една несигурна сума в долари".

Претендиращият да бъде умерен националист Кощуница казва, че е за сътрудничество, въпреки че трибуналът му "преобръща стомаха", но настоява, че е необходим местен закон за неговото регулиране.

Това накара неговия главен противник сръбския премиер Зоран Джинджич, смятан за прагматик, лобиращ за икономически реформи по западен образец, да обвини президента в малодушие и очакване други да свършат мръсната работа вместо него.

Милошевич беше последният югославски гражданин, предаден от Белград на трибунала.

Ако сръбските лидери намерят начин да предадат повече заподозрени, за най-вероятни кандидати се смятат трима висши функционери от времето на Милошевич, обвинени заедно с бившия президент за военните престъпления в югославската провинция Косово през 1999 г.

По този начин други заподозрени, сред които босненският сръбски лидер от времето на войната Радован Караджич и военният командир Ратко Младич, ще останат на свобода в Югославия или в Република Сръбска, увеличавайки перспективите за нови ултиматуми и крайни срокове от страна на Запада.

По БТА