Парите от ЕС не могат да заменят необходимите реформи в България*

През седмицата стана известно предложението на Европейската комисия за финансовата рамка за първите три години от членството на България в Европейския съюз (ЕС). Всички изказали се по темата министри и висши държавни чиновници звучаха много оптимистично, декларирайки, че рамката е изключително благоприятна. Здравият разум обаче ни напомня, че когато бюрократите се радват, гражданите обикновено страдат.

Когато България стане част от Европейския съюз, ще съществуват двупосочни финансови отношения с ЕС: българското правителство ще внася определени суми в бюджета на Европейския съюз, а след това ще получава обратно по-големи суми от Европейската комисия. Тези суми са 3.5 - 4 милиарда евро общо за 3 години (2007 - 2009), но точната цифра все още не е окончателно одобрена и подлежи на промяна. Сумите са разпределени в множество програми и подпрограми.

Както споменахме, българското правителство ще внася ежегодно определени средства в бюджета на ЕС. Бюджетът на ЕС се използва за различни неща - за издръжка на огромната бюрокрация на Европейската комисия (известна със своята неефективност и честите случаи на корупция), за субсидиране на земеделието и други отрасли в ЕС (нещо, което повечето икономисти, дори от ЕС, смятат за безсмислено и вредно), за различни държавни инфраструктурни проекти (които често са ненужни и прекалено скъпи) и други подобни. Поради това тези средства на българските данъкоплатци, които са внесени в бюджета на ЕС, могат да се приемат за пропилени и прахосани в буквалния смисъл.

Средствата на българските данъкоплатци, внесени в бюджета на ЕС, са пропилени, но българското правителство получава много повече пари обратно от ЕС. С други думи, би могло да се окаже, че нетно българите печелят от финансовата рамка. За да разберем дали това е така, трябва да разгледаме как ще се отрази използването на тези средства на благосъстоянието и икономическото развитие на страната:

1. Парите от ЕС няма да се раздават на гражданите на България, които да ги похарчат така, както преценят за добре. Тези пари ще се предоставят на българското правителство и по-точно на стотиците хиляди негови чиновници. Едва ли има данъкоплатец в България, който да вярва, че чиновниците могат да харчат пари благоразумно и за общото благо. Това е така, защото бюрократите нямат стимул да използват парите ефективно - те използват пари, които са чужди, за да помогнат на хора, които не познават. В резултат чиновниците нито харчат парите пестеливо (защото не са техни), нито ги харчат за истински важни неща (защото тези неща няма да се ползват от тях). Не бива да забравяме и проблема с корупцията, източването, кражбите, уредените търгове и т.н. Всичко това ни говори съвсем ясно, че голяма част от парите от ЕС просто ще "потънат".

2. Големите субсидии от ЕС за различни отрасли, дейности и проекти променят стимулите на отделните действащи лица - фирми, граждани, неправителствени организации, синдикати, работодателски организации. Например някоя компания ще направи много по-голяма печалба, ако получи пари от ЕС по някакъв проект, отколкото ако се опитва да стане по-производителна, по-ефективна и предложи на пазара по-качествени и евтини стоки и услуги. Знаейки това, предприемачите ще инвестират по-малко в това да станат по-конкурентни на свободния пазар, а по-скоро ще инвестират в лобиране и подкупване на членове на комисии, които отпускат "европейски" пари. Това ще се отрази негативно на икономическото развитие (защото нито предприемачите, нито бюрократите ще се занимават с производителна дейност).

3. Получаването на много пари от ЕС ще намали стимулите на правителството да прави реформи. Този ефект е често наблюдаван при бедните африкански и южноамерикански страни. При ситуация без чужди помощи и субсидии, когато икономиката не се развива добре правителствата губят данъчни приходи и не могат да харчат толкова много (а те обичат да харчат чужди пари) и/или направо биват сваляни от власт (чрез избори, въстание или преврат). По тези причини правителствата имат силни стимули да правят реформи, за да не се влошава икономическото положение на страната. Получаването на средства от чужбина, обаче, дава възможност на правителството да се задържи на власт още дълго време (в България такъв период е края на 80-те години, когато комунистическата партия скрива икономическата разруха като взема големи заеми от чужбина и натрупва външен дълг). Така правителството има по-малко стимули за реформи, което забавя икономическото развитие.

4. Парите, които ще се получават от ЕС, са субсидии, а субсидиите се изразходват от държавни чиновници. Чиновниците никога не биха могли да знаят къде трябва да се инвестират тези средства (ако знаеха, щяха да бъдат собственици на компании и милионери, а не чиновници). Следователно средствата няма да отидат във фирмите, които са най-перспективни.

5. Заради раздаваните субсидии за земеделие, например, европейските чиновници се чувстват задължени да регулират отрасъла - чрез квоти, стандарти (за извивката на зеленчуците, мекостта на плодовете и т.н.), интервенции на пазара, определяне на приоритети и прочие. Всичко това пречи на отрасъла да се развива и да произвежда това, от което хората се нуждаят, при най-ниските възможни разходи.

6. Фондовете на ЕС изискват множество чиновници, за да могат да действат. В отделните министерства са нужни хиляди чиновници, които да раздават парите, да регулират, да раздават квоти и т.н. В добавка са нужни и чиновници на централно ниво, на общинско ниво, на областно ниво, както и чиновници в самия ЕС в Брюксел. Необходими са още стотици и хиляди бюрократи, които да следят дали раздадените пари са използвани правилно (става въпрос за Държавния вътрешен финансов контрол, Сметната палата и т.н.). Тези чиновници струват скъпо на правителството и данъкоплатците - цената на тези излишни служители се изразява не само в заплатите, командировките, скъпите коли и други парични разходи за тях, но и в пропуснатият доход, който тези хора биха могли да произведат, ако работеха нещо смислено.

7. Субсидиите създават стимули на определени фирми да инвестират и произвеждат повече от оптималното, възможно е дори да произвеждат на загуба, която да покриват от субсидиите. Така тези фирми задържат производителни ресурси, капитал и труд, които биха могли да се оползотворят от други, по-ефективни, отрасли. Вместо това тези ресурси произвеждат загуби и зависят изцяло от субсидиите. Хората и компаниите в тези отрасли започват да приемат за нормално да живеят на чужд гръб и са готови на всичко, за да запазят тази си привилегия - готови са да инвестират много средства и усилия в стачки, протести, лобиране, подкупи, вместо да ги инвестират в търсене на нов бизнес и нова работа.

8. Известни са много случаи, при които средствата от европейските структурни фондове не се използват по предназначение. Например в Гърция много хора, живеещи в планинските части, ползват средства от еврофондовете за покупка на високопроходима техника, а всъщност с парите си купуват много скъпи джипове. В Португалия пък по програми на ЕС са построени множество обекти, хотели и т.н., от които няма никаква нужда и те стоят празни и неизползвани. Същото се отнася за множество мостове, пътища и други транспортни обекти, които почти не се ползват и ползата от тях е значително по-ниска от разходите за построяването им.

9. Преди 20 години Гърция и Ирландия са много по-бедни от повечето страни, членки на ЕС. Те получават субсидии от фондовете на ЕС, като Гърция взема повече от Ирландия. Все пак днес Ирландия е сред най-богатите страни в ЕС, а Гърция е най-бедната страна в ЕС. Очевидно повечето субсидии за Гърция не са ѝ помогнали да се промени. Според много наблюдатели Ирландия дължи икономическия си възход на икономическите реформи и ниските данъци. Продължавайки с международните сравнения, трябва да припомним, че през 1984 г. в Нова Зеландия социалистическото правителство отмени всички субсидии за земеделието. В резултат този отрасъл отбеляза изключително висок ръст на производителността и реализираната продукция.

10. Важно е да се отбележи, че министерствата и правителството имат ограничен капацитет да извършват реформи. Ако този капацитет се насочи към администриране на европейски фондове, няма да остане време за извършване на наистина наложителните реформи. А българското правителство трябва да извърши наистина сериозни реформи, за да може българската икономика да произвежда такова благосъстояние, на каквото се радват западните страни.

Съдейки от изброените ефекти от европейските фондове можем да заключим, че ефектът от тях не би могъл да бъде положителен. Напротив, тези фондове могат да забавят икономическото развитие на страната.** Очевидно парите от ЕС не са чудото, което ще направи българите богати за една нощ (с изключение на малцина българи, които ще се облагодетелстват много покрай тези фондове).

Какъв е изходът?

Горният анализ и опитът на Ирландия показват едно нещо - икономиката на страната ще се развива бързо само когато българското правителство извърши реформите, които ще превърнат българското стопанство в една свободна пазарна икономика. Европейските фондове биха могли единствено да пречат на този процес и би било добре, ако правителството реши да откаже участие в тях. По този начин България ще се възползва от позитивите на членството в ЕС (общ пазар, свободно движение на хора, стоки и капитали и т.н.) без да понася вредите от него.

*Заглавието е на Mediapool

** Тази констатация се потвърждава и от други икономисти - например на интернет сайта на Европейската комисия e публикувано изследване на Джеймс Уолш, в което се твърди, че заради земеделската политика, структурните фондове, бюрокрацията и свръхрегулирането в ЕС (въвеждано чрез acquis communautaire) разширяването е лоша сделка както за ЕС, така и за източноевропейските страни. За повече виж: http://europa.eu.int/comm/enlargement/docs/research/current_issue.htm#A

Споделяне

Още от Бизнес