Парламентът единодушно промени Конституцията

С 230 гласа, без нито един против или въздържал се, парламентът прие окончателно промените в конституцията, свързани със съдебната реформа. Президентът и премиерът поздравиха депутатите за първата промяна на основния закон, приет през 1991 г., но Първанов не пропусна да ги призове да не бързат със следващи изменения. Днешните бяха гласувани след открит натиск от страна на Европейския съюз, който от три години призовава България да реформира съдебната система.

Освен президентът Първанов и премиерът Сакскобургготски, на първата от 12 години насам промяна в основния закон на държавата присъстваха и министри, главният прокурор и шефовете на върховните съдилища Иван Григоров и Владислав Славов, членове на Висшия съдебен съвет, представители на всички религиозни общности в България, чуждестранни дипломати и други. Всички те след гласуването изпиха по чаша шампанско с депутатите.

Всички присъстващи в залата депутати гласуваха единодушно поправките, с които се ограничава имунитета на съдиите, прокурорите и следователите, въвежда се мандатност на всички ръководни длъжности в съдебната система и се променя несменяемостта.

На финалното трето гласуване, народните представители изразиха волята си със ставане на крака и личен отговор. От тържественото заседание отсъстваха 10 депутати - четирима от управляващата партия НДСВ, сред които и координаторът на "Новото време" Емил Кошлуков, двама от коалиционния им партньор ДПС, двама от парламентарната група НИЕ на отцепилите се бивши царски депутати, един от левицата и независимия Осман Октай. Единствено парламентарната група на ОДС бе в пълен състав. Малко по-късно Кошлуков обясни, че липсата му от пленарната зала се дължала на много важна лична причина, а не на несъгласие с текстовете.

Ограничен имунитет и повече отговорност за магистратите

Промените са в синхрон с обществената потребност от реформа в съдебната система и в отношенията ни с външнополитическите партньори, обяви преди гласуването Камелия Касабова, която председателстваше временната парламентарна комисия за подготовка на измененията. Тя представи пред депутатите и окончателната редакция на текстовете.

Сегашният пълен имунитет на магистратите се ограничава до функционален, свързан само с изпълнението на служебните задължения на съдии, прокурори и следователи.

Срещу магистратите не може да бъде повдигнато обвинение или да бъдат задържани без разрешение на Висшия съдебен съвет. Повдигането на обвинение или задържането може да се поиска освен от главния прокурор, както е в момента, така и от една пета от членовете на ВСС.

Решенията на съдебния съвет за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на магистрат, както и разрешението за повдигане на обвинение и задържане, се приемат с тайно гласуване.

Магистратите вече ще стават несменяеми не след 3, а след 5 години трудов стаж, отново след атестиране. Освен при навършване на 65 години или при влязла в сила присъда за умишлено престъпление, съдии, прокурори и следователи ще губят несменяемостта си и при системно неизпълнение на служебните си задължения, както и за действия, накърняващи престижа на съдебната власт. Промените предвиждат несменяемостта да се възстановява при следващо заемане на длъжността.

Въвежда се 5-годишен мандат за всички ръководни административни длъжности в съдебната система, с изключение на записаните в конституцията мандати на тримата най-висши магистрати - главният прокурор и председателите на върховните съдилища. Депутатите разписаха и ограничението един и същи човек да може да заема ръководен пост само два последователни мандата.

В срок до 3 месеца парламентът трябва да приеме и промените в законите, с които да се реализират днешните конституционни изменения.

СДС: Сега на ход е кабинетът

С тази промяна създаваме една много полезна, рационална и обещаваща изходна позиция за страната ни, каза след гласуването председателят на ПГ на НДСВ Станимир Илчев. Той нарече промените "много решителна крачка", но призова колегите си в парламента да съберат сили и кураж за предстоящите още много такива решителни крачки.

Симеон: Днес е празничен ден за демокрацията Днес е наистина празничен ден за демокрацията, за българския народ и за Република България, коментира премиерът Симеон Сакскобургготски. Той поздрави народните представители "за направената решителна крачка към модернизацията на българското общество".

Лидерът на дясната опозиция Надежда Михайлова подчерта, че след постигнатия консенсус в парламента, правителството Сакскобургготски също трябва да осъзнае своята отговорност и да подсигури реализирането на съдебната реформа и нейното финансово обезпечаване, за да не остане само къс хартия. Тя напомни, че пред депутатите остава отговорността да осъществят и структурните промени в съдебната власт, свързани с мястото на прокуратурата и следствието. Сегашният Конституционен съд блокира възможността парламентът да осъществи и тези изменения, с решението си, че те могат да бъдат предприемани само от Велико Народно събрание.

В приветствената си реч от парламентарната трибуна лидерът на БСП Сергей Станишев оцени днешните промени като шанс за едно по-отговорно развитие на съдебната власт, за преодоляване на нейното самоизолиране и "силно политизиране". Той обяви СДС за основна причина за "плачевното състояние" на съдебната система в България.

От името на ДПС Лютви Местан посочи, че днешните промени са само първата стъпка в предстоящата реформа за гарантиране на достъпно и ефективно правораздаване. Местан отхвърли възможността за свикване на Велико Народно събрание, за да се осъществят и структурните промени в съдебната система, заявявайки, че политическата воля на парламента е по-силна от ограниченията, наложени с решението на Конституционния съд.

Първанов: Не бива да бързаме със следващи промени

Парламентът да не бърза с необходимите следващи промени на основния закон, призова непосредствено след гласуването президентът Първанов. Същото каза и лидерът на БСП Станишев, в подобен дух бе изявлението и на правосъдния министър Станков.

Днешните промени Първанов определи като необходимо, макар и недостатъчно условие за съдебната реформа. Той заяви, че е умерен оптимист за изпълнението на следващата задача - приемането на законите, чрез които конституционните изменения ще се приложат на практика. Малко по-късно правосъдният министър Антон Станков коментира, че необходимите за целта поправки в Закона за съдебната власт вече се подготвят.

Първанов обаче веднага допълни, че депутатите не бива да избързват със следващите необходими промени на основния закон. Президентът ги определи като два типа - едните са свързани с членството на България в Европейския съюз, а другите са породени от практически дефекти на настоящата конституция. Според Първанов и първия, и втория тип изменения трябва да се извършат наведнъж, след приемането на европейската конституция, за да бъдат съобразени с нея. Държавният глава призова депутатите да не хвърлят излишна енергия, преди ЕС да определи новата си конституционна рамка.

И Първанов, и Станишев днес наблегнаха на положителната роля за българския мирен преход на сегашната конституция, приета с мнозинството на БСП от Великото Народно събрание преди 12 години. Лидерът на БСП определи ролята ѝ като "решаваща за демократизацията на страната и създаването на пазарна икономика". "Важно е, че в днешните дебати се утвърди голямото значение на конституцията за реализацията на прехода, утвърждаването на демократичните институции и за безболезненото решаване на редица конфликтни въпроси", каза и Първанов.

Същото бе заявено преди това и от лидера на БСП Сергей Станишев, който наследи на партийния пост Първанов след избирането му за президент. Членството на България в ЕС и НАТО очевидно ще наложи нови промени в основния закон, но хармонизацията на Конституцията трябва да следва приемането на европейската конституция, за да бъде трайна, а не конюнктурна, каза Станишев от парламентарната трибуна.

Промените в Конституцията, свързани с присъединяването на България към ЕС, трябва да бъдат направени непосредствено преди приемането на страната в Евросъюза, каза в кулоарите и правосъдният министър Антон Станков.

В същото време зам.шефът на Народното събрание от НДСВ Камелия Касабова посочи, че временната парламентарна комисия за промените в конституцията продължава своята работа, за да осъществи и измененията заради ЕС и НАТО. Лютви Местан от ДПС директно заяви, че парламентът по-ускорено трябва да продължи работата, свързана с отпадането на забраната в основния закон за покупка на земя от чужденци, както и вписването на институцията омбудсман в основния закон.

В края на юли парламентът нарочно удължи мандата на комисията, създадена за съдебните поправки, за да подготви и другите необходими изменения в основния закон. Депутатите на БСП също подкрепиха това решение.