Парламентът облекчава режима за получаване на българско гражданство

Облекчаване на режима за получаване на българско гражданство предвиждат приетите на първо четене законови промени.

Според проекта, внесен от ВМРО, български произход ще може да се доказва не само от български или чужд държавен орган, но и с документ от Българската православна църква или от организация на българи, живеещи извън страната.

Промените бяха подкрепени от 68 народни представители, а 50 се въздържаха, въпреки че проектът не бе одобрен от правната комисия.

Отказът на комисията бе мотивиран със становищата на Министерството на правосъдието и Агенцията за българите в чужбина, които подчертават опасността от масово, користно придобиване на българско гражданство, ако то се удостоверява от организации на българи зад граница.

По време на обсъждането лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов заяви, че именно Агенцията за българите в чужбина е сред местата, през които минават корупционни схеми. “Българи с доказан български произход от Западните покрайнини, Македония или от Бесарабия, чакат по три години, че и повече. Това показва какъв е проблемът – този, който плати, получава по бързата процедура. Този, който не си плати рушвета, не получава българско гражданство или чака 3 години. Именно това чакане и забавяне поражда корупцията в системата по издаването на българските гражданства”, коментира Каракачанов.

При липса на нужния документ, български произход може да се докаже и с удостоверение, издадено от Агенцията за българите в чужбина, предвиждат още промените. Заинтересованото лице ще подава молба за издаването на документа до агенцията, като срокът за произнасяне е задължително до два месеца от датата на постъпване на молбата, пише в законопроекта.

С измененията се предвижда още придобиването на гражданство по натурализация, освобождаване от българско гражданство и възстановяване на такова  да се извършват по молба на заинтересуваното лице, подадена лично, по пощата, чрез нотариално упълномощено лице или чрез дипломатическо или консулско представителство на България в чужбина.

По този начин ще се избегнат  редица ограничения, особено за българите, които живеят в държави, с които България има визов режим. Чрез личното подаване на документите в дипломатическите или консулските представителства може да се ограничи дейността на някои

недобросъвестни посредници, пише още в мотивите.

С тези изменения се предвижда правосъдният министър да може да прави предложение за издаване на указ за придобиване на гражданство в срок до 3 месеца  или пък за възстановяване на българско гражданство. По натурализация пък документ за гражданство ще се придобива до 12 месеца.

Красимир Каракачанов отбеляза, че и сега в закона има предвидени срокове, но те не са задължителни.

Преди няколко месеца британският вестник “Сънди Телеграф” разбуни духовете в България с информацията си, че твърде облекчените процедури за издаване на български паспорти се използва от корумпирани служители, които срещу 200 паунда са готови да издават паспорт по бързата процедура.

Разследване на вестника установи, че по-голямата част от кандидатите за българско гражданство от Македония и Молдова се надяват да използват българските си паспорти, за да намерят работа в ЕС, когато България влезе в съюза на 1 януари 2007.

Тогава Министерството на правосъдието отхвърли тези разкрития като “спекулативни”.

По време на дебатите в четвъртък, обаче, депутат потвърди, че ускоряването на процедурата за получаване на гражданство става срещу подкуп от хиляда евро.

Парламентът прие на първо четене и промени в Закона за българското гражданство, внесени от Министерския съвет. В него е записано, че в областта на спорта предложението за придобиване на българско гражданство се прави от изпълнителната власт. Според сегашният закон предложението се прави от министър, отговарящ за областта, в която България има интерес от натурализацията на лицето.