Парламентът одобри доклада за раздаваните от БКП външни кредити преди 1990 г.

Над 2 млрд. долара е общата сума на задълженията на други страни към България, натрупани преди реформите от края на 1989 г. Това е записано в доклада на временната анкетна комисия, която провери международните споразумения за кредити, предоставени от БКП и българските правителства на други държави и действията на правителствата от 1990 г. насам по събирането на тези вземания.

Парламентът разгледа на предпоследното си заседание в четвъртък доклада и го прие с препоръката следващото народно събрание да приеме стратегия за управление на дълга към България като част от стратегията за управление на външния дълг на страната.

В края на 1989 г. оценката на предоставените от България кредити за развиващите се страни възлиза на 2.8 млрд.долара. От тях са погасени едва 29%. Просрочени са около 708 млн. долара, а разсрочените само през 1989 г. са 813 млн. долара.

В общата сума не са включени задълженията на бившия СССР.

Раздаването на кредити на развиващи се страни е една от основните причини за натрупването на огромния външен дълг на страната, се казва още в доклада на анкетната комисия. Основната част от него е натрупана между 1983 и 1986 г. Раздаването на средства е ставало чрез държавни кредити, партийни и държавни помощи.

Разсрочването и опрощаването им, както и сключването на споразумения за нови кредити е било главно с неплатежоспособни държави. Използван е бил механизъм за преференциално завишение на цените на стоките, внасяни от страните длъжници, при което загубите за българските фирми вносители са били поемани от държавния бюджет.

Сега оспорването на част от главниците и лихвите прави трудно определянето на точните суми на раздаваните средства, са установили депутатите от комисията.

България е кредитор в повече от 100 спогодби, като над 30 държави от Африка, Близкия Изток, Латинска Америка и Европа са били получатели.

Докладът оценява като вредни действията на ЦК на БКП и правителствата до 1989 г., свързани с даването на партийни и държавни кредити и помощи в подкрепа на правителства и чужди комунистически и социалистически партии.

Временната комисия оценява положените усилия от правителствата след 1989 г. на Любен Беров, Стефан Софиянски, Иван Костов и Симеон Сакскобургготски по управлението на дълга към България., но счита за недостатъчна активността и координацията в действията по управлението на дълга, се казва още в доклада.