Парламентът ратифицира споразумението за американските бази

С подкрепата на дясната опозиция и въпреки гласовете “против” на бивши и настоящи членове на “Атака” и няколко депутати от БСП, парламентът ратифицира в петък споразумението със САЩ за сътрудничество в областта на отбраната и съвместно ползване на военни бази в България.

Въпреки очевидното мнозинство в полза на споразумението, дебатите продължиха близо пет часа. На тях не присъства нито премиерът, нито президентът.  

“Против” гласуваха петима от левицата, седем независими и десетината присъстващи в пленарната зала от “Атака”.

От Коалиция за България “против” споразумението са гласували Александър Паунов, Андрей Пантев, Костадин Паскалев, Трифон Митев и Янаки Стоилов, шеф на правната комисия. Въздържали са се двама депутати от левицата -  Златко Златев и Ива Станкова, показва справката, предоставена от парламентарния пресцентър.

От независимите “против” са били всички народни представители, напуснали групата на “Атака”, а “за” – Александър Праматарски от Демократичексата партия.

При първото четене на законопроекта "за" гласуваха 155 депутати, 22-ма бяха "против", а двама се въздържаха.

При второ четене, "за" бяха 150 депутати, 20 бяха "против", а двама се въздържаха.

Споразумението беше подписано в София на 28 април от държавния секретар на САЩ Кондълиза Райс и от министъра на външните работи на България Ивайло Калфин.

Младият Стоянов си спомни Първата световна война

Както се очакваше, най-разпалено против съвместните военни съоръжения със САЩ се изказаха от ПГ на “Атака” и бившите им колеги.

Най-младият депутат Димитър Стоянов предизвика смях в залата с изказването си, “че помни какво е станало по време на Първата световна война”,  а зам.-председателят на парламента от “Атака” Петър Берон, обвини управляващите, “че ако Кондълиза Райс е поискала, са можели да разположат бази и на пл. “Александър Невски””.

В споразумението е пропуснат само “диш хакъ” (“зъбен данък”, съществувал по време на турското робство – б.а.), който ще плащаме на американците, че ни ядат яденето, каза още Берон.

“Военна академия, изнесена на българска територия”

Най-пламенна защита на споразумението дадоха от НДСВ. Според бившия външен министър Соломон Паси, който започна преговорите със САЩ преди година,  базите са “една военна академия, изнесена на българска територия”. Колегата му, бившият министър на отбраната Николай Свинаров, пък подчерта, че това е доказателство, че няколко правителства са водили правилната политика и са постигнали споразумение “с най-великата световна сила”.

“Щом дойдат американците, няма да дойдат руснаците”

По повод изявленията на депутати от БСП, че партията им се променя заедно със заобикалящия я свят, лидерът на ДСБ Иван Костов не пропусна да отбележи, че “очевидно не всички в БСП се променят”, а партията е “някъде по средата”.

Висшите представители на държавата в лицето на президента и министър-председателя също изглежда не са се определили окончателно, защото иначе  щяха да посочат ясни аргументи за това има или няма полза от този договор и щяха да призоват собствената си партия да го подкрепи, допълни Костов.

Той отбеляза, че промяната на комунистите “започва след Маркс и продължава цяло столетие с непрекъснати ревизии на учението, произтичащи от сблъсъка му с реалността”.  

“ДСБ не сме се променили, ние подкрепяме този договор, не защото се променяме, а защото той е необходим и е принос към системата на колективната сигурност, в която участва България”, обясни Костов подкрепата на партията му за американските бази.

По думите му “сега, когато в страната се разгръщат процеси на рекомунизация и се раздават ордени на бивши служители на ДС и репресивния апарат, е добре българските демократи да видят, че има съвместни бази с американските въоръжени сили. Това е добре, защото хората разсъждават така: щом дойдат американците, няма да дойдат руснаците”, изтъкна още лидерът на ДСБ.

В заключение той пожела на БСП: “Напред, променяйте се, защото иначе светът ще ви изненада много.”

Нарочна декларация в подкрепа на споразумението

Проектозаконът за ратификация на споразумението бе одобрен на първо и второ четене в един и същи ден, като парламентът подкрепи действията на правителството и с нарочна декларация.

Споразумението предвижда числеността на американските военни и цивилни служители в България да не надвишава 2500 души. Тя може временно да бъде увеличена с не повече от 2500 души и за периоди не повече от 90 дни. Това ще става с разрешение от компетентните български власти.

Съоръженията за съвместно ползване са Учебен полигон “Ново село”, включително складови съоръжения в Айтос, военновъздушните бази Безмер и Граф Игнатиево. При използването им при условията на споразумението САЩ ще зачитат напълно международните задължения на България.

Договорените военни съоръжения и обекти са под българско командване. Те ще се използват за учения, смесена подготовка, хуманитарни дейности и дейности за оказване на помощ при бедствия, многовариантни операции и други мисии, включително такива, предприемани в рамките на НАТО.

На територията на България няма да бъде разполагано ядрено оръжие и боеприпаси.

Тъй като обектите ще се ползват съвместно от американски и български военнослужещи, за тях САЩ няма да плащат наем. Те обаче ще поемат разноските по разноски по използването и поддръжката, свързани с ползването на договорените съоръжения и обекти.

Споразумението предвижда отказ от страна на България от приоритетно право за упражняване на наказателна юрисдикция по искане на американската страна в съответствие с разпоредба от Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили на НАТО. Същевременно е налице задължение на САЩ да уведомяват българската страна за всички отделни случаи, попадащи в обхвата на този отказ, и да уважат безусловно искането на България да оттегли отказа си, когато конкретни нейни интереси налагат това. По този начин българската страна си запазва възможността да упражнява наказателна юрисдикция в случаи от особена важност.

Споразумението предвижда данъчни и митнически облекчения да се прилагат само по отношение на доставки, предназначени за въоръжените сили на САЩ, а не за всякакви дейности, извършвани от лица, притежаващи статут на изпълнители по договори с тях.

Споразумението има първоначален период на действие 10 години, по време на който всяка страна разполага с право за едностранното му прекратяване с едногодишно предизвестие.

Външният министър Ивайло Калфин изтъкна, че управляващите и опозицията не са били разделени при гласуването на споразумението.

Калфин също така повтори, че съвместните военни съображения не са насочени срещу която и да е трета страна.