Парламентът разсрочи с година плащането на дълговете за здравни вноски

Парламентът разсрочи погасяването на неплатените досега здравни вноски. На заседание в събота депутатите приеха промените в Закона за здравното осигуряване. Според тях хората, които до 31 декември 2003 г. дължат повече от 3 здравноосигурителни вноски, могат писмено да поискат плащането да се разсрочи до 31 декември 2004 г.

Исканията за разсрочване ще се подават в териториалното поделение на НОИ, като в тях ще се посочва срокът, до който ще се изплатят задълженията. През това време тези хора ще запазят правата си на здравноосигурени, ако внасят редовно дължимите здравни вноски за 2004 г. Осигурителните права се губят, ако не се спази срокът за разсрочено плащане или се натрупат повече от 3 неплатени здравни вноски за догодина.

Депутатите решиха още да не налагат глоби на работодателите, които до 31 март 2004 г. внесат дължимите към момента здравни вноски.

Месечната лихва върху неплатените вноски ще бъде един процент.

Промените бяха оспорени от депутата от НДСВ Алеко Кюркчиев, според когото с тях нередовните платци се толерират за сметка на редовните. Той обяви, че трябва да се раздели статуса на безработните, които не получават помощи от държавата и няма как да си плащат здравните вноски от хората, които имат средства, но не се издължават на осигурителния институт.

След приемането на поправките шефът на парламентарната здравна комисия Атанас Щерев уточни, че до края на март догодина ще се реши дали една част от българските граждани, които не могат да плащат здравни вноски, да бъдат освободени от тях.

Трябва да се направят съответните проучвания от НОИ и социалното министерство и те да преценят има ли такава категория граждани, които не могат да плащат, и да внесат съответните законодателни промени, обясни Щерев. Който не е освободен, ще плати всички си дължими вноски със съответната лихва, добави той.

Сред хипотезите, които Атанас Щерев посочи, са също и облекчение за плащане на здравните вноски на хора с ниски доходи, като прагът ще бъде определен също от компетентните органи. Щерев даде пример, че хора, които имат доход примерно до 50, до 65 или до 75 лева, могат да заплащат на базата на минимална работна заплата, на половин работна заплата, или на една трета от минималната заплата.

Още от България