Парламентът увеличи бюджета на здравната каса с 320 млн. лв.

След гласуване и прегласуване със 104 гласа "за", 89 "против" и 8 "въздържал се" парламентът прие в събота предложението на депутати от ОДС, което предвижда приходите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2005 г. да бъдат 1,193 млрд. лв. В проекта на кабинета приходите на касата бяха заложени да са 873 млн. лв.

Текстът предвижда здравното министерство да субсидира НЗОК с 320 млн. лв., а разходите за здравноосигурителни плащания за болнична помощ да се увеличат от 295 млн. на 615 млн. лв.

След приемането на предложението на ОДС председателят на бюджетната комисия Нина Радева от НДСВ заяви, че иска да се посъветва със зам.-министъра на финансите и председател на Управителния съвет на касата Кирил Ананиев и да се обмисли вариантът, при който се променя бюджетът.

В кулоарите на парламента Кирил Ананиев каза, че след приемането на този текст се налагат промени в държавния бюджет, защото трябва да се предвиди трансфер от здравното министерство към НЗОК. Мисля, че ще се намери някакъв полезен ход, за да се прегласува това предложение, допълни той.

Според Ананиев прехвърлянето на всичките пари в бюджета на НЗОК е и прехвърляне на отговорности към касата, което означава, че тя ще трябва да осигури абсолютно всички случаи на ползване на болнична помощ по клинични пътеки.

Повече пари в бюджета на НЗОК означава обличане във финансов ресурс на всички клинични пътеки, а разликата между цената на клиничната пътека и тази на диагнозата, която плаща в момента здравното министерство, е съществена и тя трябва да се осигури по някакъв начин, коментира Ананиев.

Според заместник-министъра на здравеопазването Петко Салчев прехвърлянето на 320 млн. лв. на касата изисква преработване на проекта за Национален рамков договор за следващата година.

Това означава, че ще има забавяне на сключването на договора, защото ще се наложи създаване на нови клинични пътеки, свързани с психиатричната помощ, белодробните болници, както и всички дейности, свързани със законите за кръвта и за трансплантациите, заяви Салчев.

Досега преговорите с НЗОК и Българския лекарски съюз (БЛС) по проекта за национален рамков договор са водени на базата на предвидените средства в проектобюджета за следващата година, обясни Салчев. Той допълни, че досега държавна отговорност са били психиатричната помощ, белодробните болници, както и всички дейности, свързани със законите за кръвта и за трансплантациите.

Тези 320 млн. лв. са за групите диагнози, които се плащат от министерството, а сега трябва да се създават други клинични пътеки, нови методики и тепърва да се започва всичко отначало, което не може да се направи до края на годината, каза Салчев. Според него с приемането на текста остават нерешени и проблемите с хемодиализата, ТЕЛК-овете, защото няма разработена методика и средства за плащане.

От 1 януари, ако няма сключен национален рамков договор, ще продължи да се плаща по старите 81 клинични пътеки и никакви други пари няма да постъпват в болниците, защото тези средства няма да са вече в здравното министерство, а в бюджета на НЗОК, заяви заместник-министърът на здравеопазването.