Партиите да отговарят на въпросник за съдебната реформа, настояха граждански организации

Граждански организации възнамеряват да се обърнат към политическите партии с конкретни въпроси, изисквайки еднозначни отговори за позицията им по параметри на съдебната реформа.

Инициативата бе одобрена на среща-дискусия, посветена на ролята на гражданското общество в предстоящите промени в съдебната система. В разговора участва министърът по европейските въпроси Меглена Кунева.

Според адвокат Йонко Грозев от Българския Хелзинкски комитет, основен проблем на съдебната реформа е изключителната гилдийна солидарност, която реагира на всички опити за граждански контрол. Политическо влияние върху съдебната система има и сега, но никой не поема политическата отговорност за това, допълни той.

По време на срещата, организирана от Центъра за култура и дебат Червената къща, бе изразено общото притеснение, че българското общество няма да може да получи действащо правосъдие, което е неотменна част от нормалната демокрация, предаде БТА.

Неправителствените организации предложиха да се проведат обществени изслушвания, в които представители на политическите сили и институции да представят своята гледна точка по тези въпроси, както и да поемат публично ангажименти към реформата. Участниците подкрепиха и възможността да бъдат поканени 100 личности от различни сфери, на които българското общество гласува доверие и които да служат като гарант на съдебната реформа.

Министър Кунева повтори, че няма да има прошка от страна на Европейския съюз по отношение на съдебната реформа и че до края на 2005 г. трябва да влезе в сила нов Наказателно-процесуален кодекс (НПК).

От началото на преговорите няма доклад, в който да не се отбелязват проблемите на България в досъдебната фаза, подчерта тя.

Ако това не стане, не виждам как ще оправдаем закъснението си, допълни министър Кунева. Според нея проблемите със съдебната реформа са свързани с умението да бъде постигнато съгласие и политически консенсус.

Идеята на кабинета е да внесе до края на мандата на този парламент проект за нов НПК, който да бъде приет от следващия парламент.

Ако проектът не бъде подкрепен от политическите сили, отново ще се върнем в изходна позиция, предупреди министър Кунева.

По думите ѝ, парламентарните избори и сформирането на ново правителство са техническо забавяне за присъединителния процес към ЕС.

Следващото Народно събрание трябва да започне работа по НПК от там, от където е спряло предходното, каза тя. Ако подготвянето на нов НПК бъде оставено за следващия парламент, реформата на съдебната система ще бъде изложена на голям риск, коментира министър Кунева.

Медийният експерт Георги Лозанов изрази опасения, че със започването на предизборната кампания има риск темата за реформа в съдебната система да слезе от политическия дневен ред. Според него, за да не се случи това, е необходим силен граждански натиск върху политиците.

Към момента единствено Демократи за силна България (ДСБ) са заявили съдебната реформа като централен приоритет и са обявили конкретни предложения за конституционни промени, предвиждащи изваждане на прокуратурата и следствието от съдебната власт и прехвърлянето им към изпълнителната.

Управляващите не желаят провеждане на по - радикални реформи, изискващи промяна в конституцията. За да отговорят на критиките на ЕС за досъдебното производство, с новият НПК те предлагат компромисен вариант за следствието. Идеята е една част от следователите да преминат към МВР, където ще контролират дознателите, а другите да останат формално в съдебната власт, като бъдат закрепени към прокуратурата като разследващи магистрати.