Партньорство за Ирак

След като вчера американски сили завзеха центъра на Багдад, изглежда, че тиранията на Саддам Хюсеин в Багдад е почти съборена. Но Съединените щати и съюзниците им все още нямат работещ проект за това, което ще я последва. Докато президентът Буш е в Северна Ирландия, за да обсъди с британския премиер Тони Блеър следвоенната стратегия, американското военно командване се кани да създаде временна администрация, съставена предимно от американски чиновници и дипломати и с основна цел да гарантира битовото обслужване и да разпределя хуманитарни помощи.

Съюзниците са единодушни, че в някакъв момент голяма част от това управление ще бъде предадено на иракчаните и че в края на краищата ще бъде създадена временна иракска власт. Но няма съгласие по това, което вероятно ще се превърне в основен проблем след войната - как да се извърши преход, който да се приема за легитимен от повечето иракчани и да направи възможно споделянето на отговорността за възстановяването на Ирак с други държави.

Тони Блеър и лидери на двете партии в Конгреса са на мнение, че администрацията трябва да предостави на ООН централна роля в този процес. Въпреки че Съветът за сигурност не беше последователен с резолюциите си за разоръжаването на Ирак, световната организация е играла важна роля в следвоенното уреждане след всеки конфликт, в който Съединените щати са участвали след края на Студената война. Както каза вчера генералният секретар Кофи Анан, няма нужда и не е уместно Ирак да се управлява изцяло от администрация на ООН, но участието на организацията и одобрението ѝ за процеса на формиране на временно правителство ще даде на този прохождащ режим легитимността, която той иначе не би имал. Освен това, по този начин във възстановяването и поддържането на сигурността на Ирак ще могат да се включат европейски и арабски държави, което пък ще позволи на американските и британските войски да се изтеглят по-бързо. И накрая, намесата на ООН след войната ще поправи впечатлението от действията на САЩ без одобрението на Съвета за сигурност и ще гарантира, че Америка няма да бъде смятана за окупационна сила.

Възможно е Франция и останалите, които бяха на различна позиция от САЩ преди войната, отново да попречат на Съвета за сигурност да постигне консенсус и да направят участието на ООН невъзможно. Но за момента основната пречка пред многостранния процес изглежда е администрацията на Буш и най-вече желанието на Пентагона да наложи волята си във всеки аспект на следвоенното уреждане. Представители на администрацията твърдят, че след като са понесли тежестта на войната, съюзниците имат право да налагат волята си. Но Блеър със сигурност не иска тази привилегия, а САЩ още не са обяснили убедително защо тя би била в американски интерес.

Истината е, че САЩ могат да действат едностранно и да контролират временния иракски лидер, но той би рискувал да го смятат за марионетка, докато в Афганистан администрацията успя да упражни подобно влияние, но под егидата на ООН. Ако САЩ действат сами, някои програми за възстановяване могат да се изпълнят по-бързо и ефективно, но американците ще трябва да поемат много по-голяма част от разходите. Тежките преговори с Франция и Русия могат да бъдат спестени, но цената ще е продължаване на трансатлантическите противоречия, които заплашват да унищожат НАТО.

Преди войната Буш обеща да търси партньорство с ООН в Ирак, а вчера представители на администрацията казаха, че различията между него и Блеър не са толкова големи. Надяваме се, че е така наистина. Но изказванията на американски официални представители предполагат, че Белият дом се надява да убеди Блеър, а след него и Съвета за сигурност, да приеме едностранния план, който Пентагонът вече се кани да изпълнява. По този план САЩ ще понесат цялата цена и всички рискове. Максимално се увеличават шансовете процесът да се провали. В името на международната система и НАТО, но още повече заради сигурността на Съединените щати и техните войски, Буш трябва да работи с Блеър за многонационалното партньорство за Ирак, което обеща.

По БТА