Първанов: България получи “много възможности” след войната, но режимът не ги използва

Белязаният от разделението на историческата оценка за съветската окупация над Източна Европа Ден на победата над нацизма мина без особени полемики в България.

Президентът Георги Първанов присъства на тържествената церемония в Москва, където близо 60 световни лидери начело с американския президент Джордж Буш отдадоха почит на загиналите във Втората световна война 27 милиона руски войници и граждани.

В национален план краят на Втората световна война е дал на България много възможности, които обаче последвалият режим не е могъл да оползотвори. Важно е историческите оценки да бъдат оставени на учените, а политиците да вземат онези идеи, които биха могли да залегнат в основата на идеята за модерна Европа, заяви президентът Първанов, цитиран от БТА. Той е на мнение, че с оглед на присъединяването на България към Европейския съюз перспективите за двустранните отношения с Русия са по-добри - противно на онези, които твърдят, че би имало проблем.

Премиерът Симеон Сакскобургготски заяви, че за него 9 май е Ден на Европа, което е далеч по-важно от края на Втората световна война.

Изборът на Москва за домакин на тържествата е неподходящо

Бившият български премиер Филип Димитров пък е сред над 70-те бивши дисиденти и държавници от цял свят, които в отворено писмо осъждат факта, че именно Москва е домакин на честванията по случай Деня на победата.

Сред подписалите писмото, публикувано във в. Файненшъл таймс, са още бившият естонски премиер Март Лаар, бившият литовски президент Витаутас Ландсбергис и бившият съветски диситент и вдовица на Андрей Сахаров г-жа Елена Бонер.

"Мястото, където ще се състоят тържествата, и изборът на страната-домакин са напълно неподходящи от гледна точка на фундаменталните принципи, в името на които бе постигната историческата победа във Втората световна война", се посочва в писмото.

Според авторите, "парадоксално е един от най-малко демократичните и най-репресивните режими в Европа да бъде домакин на среща на лидерите на свободни страни, на която да бъде чествано освобождението на континента".

"Според нас честването на най-голямата жертва, направена през 20-и век в името на свободата на Европа, на точно това място, е истинска ирония", пишат още авторите.

Текстът е публикуван от базираната в САЩ организация Проект за демокрациите в преход, която си поставя за цел да "подобри реформите в бившите социалистически страни и да подпомогне интегрирането им в евроатлантическите институции".

“Страната, която след разгрома на нацизма установи подобен нему режим в половин Европа и която днес за съжаление не е постигнала големи резултати по пътя на демокрацията, но и дори се връща назад, именно там е избрано да се празнува най-светлата дата в историята на Европа”, обясни позицията си Филип Димитров пред Радио Нова Европа. Той изтъкна, че нацизмът беше “победен със значителния принос на съветското оръжие, но това не попречи след това на престъпния съветски режим да създаде комунистически концлагери и след нацистките убийства да започне комунистически убийства”.

“Ние приканваме лидерите на Европа и САЩ и всички останали да използват този повод, за да напомнят много категорично на руското ръководство и на президента Путин за необходимостта да бъдат спазвани човешките права в Русия и да бъде направено необходимото да няма отклонения от демокрацията в Русия”, обясни още Филип Димитров.

Съветски песни и директно излъчване на парада от Червения площад

Неговото мнение обаче звучи твърде изолирано в България, където 60-тата годишнина от победата над нацизма бе отбелязана от държавните медии като преди всичко руска победа. БНТ излъчи директно парада на Червения площад, а по БНР цял ден звучат съветски военни песни. До този момент българските национални медии не са отразявали толкова обстойно нито годишнината от Десанта на съюзниците, честван с особени почести миналата година в Западна Европа, нито други прояви, свързани с победата над нацизма.

Като жест на дистанция спрямо традиционните социалистически митинги на Паметника на Съветската армия, държавното ръководство реши да почете годишнината на друго място – пред Паметника на незнайния воин.

Свинаров: Краят на войната не е някакъв особен успех за България

“Ние не можем да забравяме този ден. Оттук нататък има много политическа полемика, която е съвсем основателна, защото краят на Втората световна война не би трябвало да се ознаменува като някакъв особен успех на България в нейното по-нататъшно развитие в следващите 45 години. Така че важно е все пак да отбележим деня и възможностите ни, които през последните 15 години дават ясни демократични резултати за развитието на България”, обясни пред Радио Нова Европа министърът на отбраната Николай Свинаров.

“Радвам се, че намерихме повод и на държавническо ниво да отпразнуваме днешния ден не пред Паметника на Съветската армия, а пред Паметника на незнайния воин”, добави министърът.

Вицепрезидентът се омеша със съпартийци пред Паметника на съветската армия

Вицепрезидентът Ангел Марин се поклони пред Паметника на незнайния воин, но не пропусна да се омеша с бившите си съпартийци и пред Паметника на Съветската армия, където имаше специално тържество, организирано от

Софийското сдружение за приятелство с Русия и ОНД.

По повод писмото на бивши дисденти и държавници, подписали публикуваното във Файненшъл таймс писмо, Марин каза, че “гледа със съжаление на опитите за ревизиране на историята”.

Лидерът на БСП Сергей Станишев пък говори най-вече за мира. “Мирът е една от най-големите ценности за съвременна Европа, ЕС е изграден на принципите на сътрудничеството, на взаимодействието, на запазването на мира и стабилността”, каза Станишев.

Подобно на президента Първанов, Станишев също смята, че оценката за миналото принадлежи на историята. Историята е политика, обърната към миналото, но историята неслучайно е единствената наука, която има и своя муза - Клио, историята всичко поставя на мястото му, допълни той. Заедно с него пред Паметника на Съветската армия се поклониха Румен Овчаров, Румен Петков и Георги Пирински.

На площада пред паметника, който допреди години беше обект на остра полемика дали да се демонтира, тъй като според мнозина е символ на съветската окупация в България, в понеделник беше монтирана видеостена, на която директно от Москва беше предаван парадът на победата. Насъбралото се множество бе поздравено и от хор от Волгоград.

Американският посланик у нас Джеймс Пардю също почете паметта на всички загинали във Втората световна война, като запали свещ в Руската църква в София.