Първанов ме покани като безпартиен експерт

Вчера новият български президент Георги Първанов представи екипа си. Един от тримата външнополитически секретари на Първанов е Никола Карадимов - бивш министър от правителствата на Филип Димитров и Стефан Софиянски и първият български координатор по Пакта за стабилност по времето на кабинета на Иван Костов. В президентската администрация на Първанов Никола Карадимов ще ръководи нова структура - Съвет по европейска интеграция.

Г-н Карадимов, до този момент Вие сте заемали политически постове, били сте министър в правителство на СДС. Как ще мотивирате сегашната Ви дейност?

Наистина едно правителство е партийно оцветено. Аз участвах в такова правителство през 1992 г., а през 1997 г. участвах в служебен кабинет, което е по-различно. Президентската институция обаче е нещо съвсем друго. Това е абсолютно непартийна институция. Даже аз бих направил аналогия със съдебната система, която също е непартийна. В президентската институция конституционно не се допуска партийно оцветяване. В този смисъл аз не считам, че влизам в конфликт с участието си в партийно правителство в миналото, тъй като сега ще участвам в непартийна институция. Конфликтно би било, ако бих участвал в парламента или в правителството от страна на друга политическа формация. Така че не виждам конфликт. Възможно е да бъда атакуван, но това ще бъде на безпринципна, най-вероятно партийна основа. Но аз винаги съм бил безпартиен и винаги съм се опитвал да пазя принципната си гражданска позиция. Разбира се, аз мога да имам своите лични политически пристрастия, но нямам право, работейки в президентската институция, да се базирам на тези пристрастия.

Мисля, че г-н Първанов ме покани за участие в качеството ми на безпартиен експерт и воден от желанието институцията, съгласно Конституцията, да бъде наистина абсолютно над политическите пристрастия и да не допусне влияние на едни или други политически партии и сили.

Как виждате мястото на новата структура в президентството - Съветът по европейска интеграция, по отношение на другите подобни структури в останалите институции?

Във всички случаи тази структура не бива и аз се надявам, че няма да дублира останалите подобни структури и съвети. Идеята е това да бъде изцяло обществен съвет, отворен към всички социални слоеве у нас по въпросите на европейската интеграция. По същество този съвет трябва да бъде мост между президентската институция и българските граждани. В него ще се споделят идеи и инициативи на президента и ще се търсят оценки, идеи, инициативи и предложения от участниците в този съвет. Ще подлагаме тези идеи на широка обществена дискусия. По този начин ние ще се опитаме да направим бъдещото ни присъединяване към ЕС не само приоритетна задача на българската държавна администрация, а на всички българи.

Всъщност, този съвет ще бъде една практическа стъпка към реализиране на гражданското общество, за да може действително гражданинът да изразява своята позиция. Може би тази позиция не винаги ще бъде положителна, но ние трябва да знаем и негативните оценки, както и откъде идват проблемите.

Надявам се, че президентът ще патронира някои големи обществени кампании в подкрепа на евроинтеграцията, за да се превърне подготовката ни за присъединяване към ЕС в ежедневие на българския гражданин.

Каква ще е вътрешната организация на този съвет?

Практическата реализация ще подскаже точната формула, но очевидно в съвета ще има по-скоро структуриране по проблеми, отколкото по главите, по които се водят преговорите. Например, ще се даде особено място на проблемите на бизнеса и съответно на ролята на работодателите. В съвета ще бъдат поканени не само представителите на едрия бизнес, но и представителите на средния и малкия бизнес, който се очертава да бъде гръбнакът на нашата икономика. Ще поканим и представители на професионалните съюзи, на браншовите организации. Специално ще търсим възможно най-подходящата форма на взаимодействие с местните власти, които решават ежедневните проблеми на хората.

Какви хора смятате да включите в съвета?

Структурата трябва да се изгради в диалог с бъдещите участници. Набелязали сме много широк списък на участници. Трябва да договорим и нивото на участие, тъй като по някои проблеми ще се изисква експертно участие, а по други трябва да бъде политическо. Във всички случаи, обаче, ще се стремим да не дублираме съществуващите аналогични структури в правителството и в парламента, а да ги допълваме и подпомагаме.

В този съвет трябва да има и представители на медиите. Те могат да имат своя пряк принос във формирането на националната информационна политика по евроинтеграцията, в провеждането на кампаниите за привличане на общественото мнение към един или друг въпрос, свързан с бъдещото ни членство в ЕС.

Как оценявате взаимодействието между различните структури, свързани с евроинтеграцията в България, до този момент?

В момента е създадена една добра и стройна организация в рамките на административните структури на изпълнителната власт, която извършва по конкретна програма и график подготовката и участието на нашата страна в преговорите. За стабилността на тази организация говори фактът, че смяната на правителството почти не повлия на темповете и графика за водене на преговори. Българският екип направи всичко, което зависеше от него, този график да не се наруши. Така че, в подготовката и воденето на преговорите има координирани и целенасочени действия. Нужни са, обаче, много по-големи усилия и активност в цялостната подготовка на страната за бъдещото членство и особено за доизграждане и развитие у нас на добре функционираща и конкурентна пазарна икономика, за завършване на реформата в съдебната система и за практическо прилагане на европейското право. Това изисква, без да се подценява воденето на преговорите, да се постави акцент върху постигане на критериите за членство.Това налага също в тази подготовка да се включат всички основни играчи - публичната власт /централна, регионална и местна/, частният сектор и неправителствените организации. Или с други думи казано,европейската интеграция трябва да стане дело на всички българи. Това въвличане на всички българи трябва и може да ускори процеса на присъединяване.

Но за да постигнем това, първо трябва да мотивираме българските граждани, да ги обучим и тренираме, и по този начин да ги направим преки и активни участници в подготовката на страната ни за присъединяване към ЕС.