Първанов надъха учените от БАН преди протеста им

Президентът Георги Първанов насърчи планирания протест на учени от БАН , като заяви, че "никога българските институции не са обръщали така гръб на научната общност". Той отиде на тържественото събрание на БАН по случай Деня на будителите, което се проведе във вторник, ден след самия празник и ден преди насрочения за сряда протест.

Продължавайки упреците към правителството, Първанов посочи, че даването на повече пари за подслушване е един от белезите за това “накъде вървим“.

Докато липсва ясна икономическа стратегия на страната, на образованието и науката ще се гледа като на тежест, като на досаден разход, каза президентът. Той добави, че от поведението на някои представители на държавността личи досада от научната общност.

Той повтори, че България изостава трагично в условията на работа в научната сфера. През последните 20 години отношенията между държавата и научната общност не бяха еднозначни, каза още Първанов и се извини, ако като президент не е направил нещо, което би следвало да направи.

Президентът заяви, че като “добросъвестен историк“ направил справка за това как е възникнал Денят на будителите и установил, че празникът се е зародил като Ден на заслужилите българи. В този контекст Първанов заяви, че иска да провокира аудиторията с въпроса “имаме ли критерии и може ли без колебание да кажем що е то заслужил българин днес“. Тук президентът отвори скоби и заяви, че му е направило впечатление, че "сред наградените от изпълнителната власт група посланици, особено единия в последната година полага много усилия да ни събуди".

Преди ден посланиците на САЩ, Испания и Норвегия Джеймс Уорлик, Хорхе Фуентес и Тове Скарстейн бяха наградени от министъра на културата Вежди Рашидов с отличието "Златен век" за големите им заслуги към българската култура. От наградените конкретни препоръки и критики към вътрешната политика си позволява посланик Джеймс Уорлик.

Първанов не за първи път прави бележки по поведението на чужд посланик. През септември, в разгара на скандала с репатрирането на роми от Франция, Първанов заяви, че "с назидателен тон, особено от дипломати, няма да се реши ромският проблем". Репликата му бе провокирана от изказването на френския посланик Етиен дьо Понсен, който коментира, че не е ясно къде отиват средствата за ромска интеграция и препоръча да има отделен държавен пост, натоварен с ромската интеграция.

Председателят на Съюза на българските учени Дамян Дамянов изрази недоволството си, че псевдокултурата и чалгата са избутали истинската наука, а масовият прием в 53-те университета в страната водят до упадък на образованието. “Науката се създава от учени, а не от роботи и не всеки научен продукт има обем и маса“, посочи той.

Дамянов заяви, че по данни на Евростат всяка година 25 000 души напускат България, за да учат в чужбина и това би било хубаво ако след това се връщат, но това не се случва.

Той заяви, че на СУ и БАН се дава бюджет под границата на оцеляването и се провежда политика на принципа “Разделяй и владей“ като едни висши училища се противопоставят на други на база различно финансиране, основано на неясни критерии.