Първанов обвини кабинета, че крие преговорите с ЕС

Президентът Георги Първанов разкритикува правителството за всички страни от работата му по евроинтеграцията. Първанов обвини кабинетът Сакскобургготски, че не оповестява поетите ангажименти към ЕС по затворените преговорни глави и българите не знаят какво се очаква от тях, както и че набляга на бързината за сметка на защитата на по-добри условия за България.

На семинар "Пътят на България към ЕС - предизвикателства на присъединяването", който се проведе днес в Бургас с участието на посланиците от ЕС, държавният глава каза, че воденето на преговорите за присъединяване не е механично отваряне и затваряне на отделни глави, а приемане на задължения и договаряне.

По някои глави можеха да се говорят по-добри условия

Без да конкретизира точно кои глави има предвид, Първанов посочи, че по някои от тях преговорният екип е могъл да договори по-добри преходни периоди. Трябва да се прецени постигнатото до момента, доколко са верни избраните приоритети и доколко са реалистични графиците, поети за изпълнението на отделните ангажименти, както и това дали са реалистични преходните периоди, каза Първанов.

Българите не знаят какво се договаря в Брюксел

Държавният глава отправи критики и към информационната стратегия на правителството по преговорите с ЕС, като посъветва премиера Симеон да не оставя за последния момент оповестяването на договореното в Брюксел.

От изказването на президента стана ясно, че не всичко от договореното се съобщава навреме на обществото.

Отговорност за това носят правителството, парламентът и президентската институция, които дължат информация на българското общество за поетите ангажименти и реалните проблеми, произтичащи от тях. Необходимо е да убедим българските граждани, че е и в наш интерес да бъдем член на ЕС, каза Георги Първанов

Българинът няма достатъчно ясна представа какво предстои оттук нататък във връзка с поетите ангажименти, каза президентът. Той посочи, че това не бива да става кампанийно, а след затваряне на всяка глава правителството трябва да обясни какво стои зад всеки срок и за всеки поет ангажимент.

Според Първанов трябва да се обясни на обществото какво предстои, за да може страната да постигне по-голяма гъвкавост на пазара, а именно - опростяването на лицензионните процедури, подобряване на процедурите при банкрут, развитието на финансовото посредничество и на банковия сектор, както и да се насочи вниманието на обществото върху необходимите реформи в данъчната и митническата администрация. Българите трябва да разберат, че предстои намаляване на държавните помощи в енергетиката и транспорта след завършването на приватизационната програма.

Президентът попита реторично дали при липсата на адекватна информация, подкрепата на 80 на сто от българското общество за членство в ЕС е реално осмислена подкрепа.

ЕС да плати затварянето на малките блокове на АЕЦ и да покрие всички загуби

По повод дебата за затварянето на малките блокове на АЕЦ, Първанов посочи, че не става въпрос да се търсят средства от Брюксел само за извеждането на реакторите, а да се иска компенсация на всички икономически и социални щети, които ще произтекат от това. Според президента, досега въпросът не е бил поставян в този аспект при преговорите в Брюксел.

Недопустимо е във вътрешнополитическия дебат по глава енергетика една или друга партия да атакува опонента си с внушения за антиевропеизъм, каза президентът.

"Затворихме главата, предстои партньорска проверка, но трябва да обясним на хората, че предстоят изпълненията и на много други условия, като ангажименти, свързани с енергийната ефективност и преструктуриране на електропроизводството, базирано на твърдо гориво, каза още Първанов.

Не усвояваме предприсъединителните фондове, но ЕС да ги увеличи

Президентът не спести критиките и към непълното усвояване на предприсъединителните фондове, като същевременно пред посланиците от ЕС поиска увеличаване на финансовите средства за България.

Едно от големите предизвикателства пред България е създаването на необходимите предпоставки за усвояването на средствата, които идват по линия на ЕС, каза Първанов. Той посочи, че в момента доминират неудовлетворителните оценки за възможността България да усвои тези средства. Повтаряйки препоръките в годишния доклад на ЕК, Първанов посочи като причина недостатъчния административен капацитет на страната.

Въпреки констатацията за непълното усвояване на предприсъединетелните помощи, държавният глава поиска Брюксел да ги увеличи, тъй като те не били достатъчни, "за да скъсим дистанцията между нас и 10-те страни, които ще бъдат приети през 2004 година". Не бихме искали да стане така, че от движеща се мишена, ЕС да се превърне за България в невидима, недостижима мишена, заяви президентът. Той обаче не уточни кои средства има предвид като недостатъчни - сегашния размер или планираното увеличение от 2004 до 2006 г., вече оповестено от Европейската комисия.

Първанов иска форсиране на преговорите с ЕС

Първанов поиска от Брюксел фиксиран и форсиран график за присъединяване към ЕС, съгласно който България да приключи преговорите с ЕС до края на 2003 г., да подпише споразумение за присъединяване през първата половина на 2004 г. и най-късно до 1 януари 2007 г. да стане пълноправен член на ЕС.

Така Първанов формулира очакванията си от пътната карта, която страната ни ще получи на срещата на високо равнище на ЕС в Копенхаген на 12 декември.

Държавният глава посочи още, че България би искала в пътната карта да бъде фиксирана и твърда дата за членство в ЕС - най-късно 1 януари 2007.

Георги Първанов уточни, че той очаква датата за членство да бъде формулирана като твърд ангажимент на ЕС, а не само като поощряване на стремежа на България към това.

Искането на Георги Първанов обаче едва ли ще се срещне положителен отговор, защото днес датският премиер Андерс Фог Расмусен, чиято страна председателства ЕС, даде ясен сигнал, че Брюксел няма да поеме на този етап твърд ангажимент за точна дата на членството на България и Румъния.

Расмусен, който е на обиколка из европейските столици във връзка с подготовката на срещата в Копенхаген, заяви в Лисабон, че ЕС ще даде на България и Румъния ясен сигнал за подкрепа на техните усилия за присъединяване към Евросъюза през 2007 г. Така датския премиер повтори формулата от годишния доклад на Европейската комисия за България и Румъния, в който се казва, че ЕС "ще подкрепя усилията на България и Румъния за постигане на целта, която са си поставили за членство през 2007 г."