Първанов оневини военното ръководство за Кербала

След заседание на Върховното главно командване, президентът Георги Първанов оневини военното ръководство за тежкия инцидент в Кербала, при който една от българските бази бе разрушена при терористичен акт, петима български военни загинаха, а десетки бяха ранени.

След като изслуша докладите на началника на Генералния щаб и министъра на отбраната, държавният глава индиректно прехвърли отговорността върху военното разузнаване и стандартите на съюзниците по укреплението на българските бази в Ирак. Трябва да се осигури изпреварваща разузнавателна информация, българските военни на място са спазили стриктно инструкциите на коалиционните сили за мерките за сигурност, обяви президентът.

Заставайки зад изводите на Николай Свинаров и ген.Колев, Първанов в същото време се включи и в искането да се създаде парламентарна комисия, която отделно от вътрешната проверка на МО и Генщаба да се занимае с причините за тежкия инцидент на 26 декември м.г.

Осигуряването на целево финансиране за мисията в Ирак и необходимостта от специализирана антитерористична подготовка на рейнджърите бяха очертани като едни от основните проблеми от участниците в заседанието, свикано от Първанов, сред които и председателя на парламента, премиера, шефа на комисията по външна политика, отбрана и сигурност, четирима министри.

Необходима е по-точна разузнавателна информация

Трябва да се мобилизират всички специални служби, за да се осигури изпреварваща разузнавателна информация за батальона, заяви след срещата Георги Първанов.

"Това е едно от направленията, по които тепърва ще трябва да се работи много. Първо, ние самите да създадем достатъчно добра организация, мобилизирайки ресурсите на всички наши специални служби, и особено на службата "Военна информация". Второ, за едно много по-ефективно взаимодействие със съюзниците в това отношение", каза президентът.

Той увери медиите, че това е една от основните цели пред военното командване и пред всички, които имат отношение към решаването на този въпрос.

Близо месец преди атентата срещу база "Индия" в Кербала, шефът на военното разузнаване предупреди, че се очакват терористични заплахи в района на българския контингент. Непосредствено след трагедията той също потвърди, че такива сигнали са подавани. От Генщаба обаче опонират, че разузнавателната информация била твърде обща, за да се предприемат конкретни мерки по сигурността.

Военните стриктно изпълнили препоръчаните мерки за сигурност

Според информация на БНР, с военният кораб, който ще закара техниката и оборудването за втория ни батальон в Ирак, ще бъдат откарани и съоръжения за допълнителна инженерна защита за базата ни в Кербала.

Президентът обяви още, че в докладите на Свинаров и на ген.Колев е имало данни, че и от Генщаба, и от коалиционните сили са предупреждавали българския контингент за възможни атентати и са препоръчвали мерки за сигурността. Има достатъчно обратна информация, че инструкциите са изпълнени коректно, точно и стриктно, има и инспекции, удостоверили това, заяви Първанов.

Преди началото на срещата той заяви очакването си да получи отговор на въпроса кой е предложил и как е изпълнена схемата по осигуряването на база "Индия", както и кой е преценил, че изградената система от инженерни съоръжения е достатъчно сигурна.

Още в първия си доклад до президента шефът на Генщаба ген.Колев прехвърли отговорността по защитата към съюзниците - база "Индия" била укрепена по НАТО-вски стандарти, а след инцидента българите по собствени планове укрепвали втората база "Кило".

Министърът на отбраната днес също бе категоричен, че няма пропуски по отношение на инженерната защита на българските бази в Кербала. В дните след атентата кореспондентите на чужди медии информираха за слаби мерки за защита на база "Индия".

Днес Свинаров обясни, че защитата на военните бази бил много тежък проблем, защото влизането в тях трябвало да е много трудно, а излизането при заплаха - много лесно. Министърът на отбраната се надява, че усъвършенстването на защитата ще започне да изпреварва тактиката на терористите.

Определени са трима преводачи арабисти за втория български батальон за Ирак. Те ще подпомагат връзките на българските военни с местното цивилното население и осъществяването на административните задължения на военния губернатор, която длъжност се заема от началника на българския батальон. Към втория батальон ще бъде назначен и офицер за връзки с медиите.

В интервю пред в. "Труд" на 5 януари, командирът на българския батальон в Кербала подполк. Петко Маринов обяснява защо на футболното игрище, от което на 26 декември проникна цистерната - бомба на терористите, са липсвали част от необходимите защитни заграждения. По думите му, там нямало как да се сложат защитни чували с пясък като заграждения, защото мястото се използвало за вертолетна площадка, на която няколко дни по-рано бойците посрещнали част от екипа на Слави Трифонов, дошли да ги поздравят преди Коледа.

Пред БНР тази сутрин кореспондентът на в."24 часа", посетил Кербала дни след инцидента, заяви, че ако това наистина са били инструкциите за сигурност на НАТО, то само българите са ги спазвали, защото всички останали военни бази на коалиционните сили били много по-добре укрепени. Министър Свинаров отказа да коментира това мнение с думите, че не е запознат как са укрепени останалите бази на съюзническите сили и не е специалист в темата.

Преди дни, в разгара на критиките към съюзниците от българска страна, от полското командване съобщиха, че всеки национален контингент сам осигурява сигурността си. Тази сутрин, преди редовното заседание на правителството, Свинаров заяви, че коалиционните сили в пълен обем са отпускали исканите от нас средства за укреплението на базите. След срещата при президента, на въпрос чия отговорност са били плановете и изграждането на фортификационните съоръжения около базите, Свинаров отговори с контравъпрос: "За коя национална отговорност става дума? Ако говорим за инженерната подсигуреност на лагера, това е задача на полското командване, в чиято зона за отговорност сме, и това го пише в меморандума".

МВР ще подготвя военните за антитерористични действия

Един от изводите на днешното съвещание е в подготовката на българските контингенти за мисии зад граница да участват и други ведомства, и най-вече МВР. Според президента, вътрешното министерство може да съдейства особено за антитерористичната подготовка.

Идеята бе потвърдена от военния министър Свинаров и вътрешния Георги Петканов. Според Свинаров, следващите контингенти за Ирак ще минават антитерористична подготовка при лектори от академията на МВР. По думите на Петканов, такава подготовка може да се извършва и от специализирания отряд за борба с тероризма.

Извод на заседанието на Върховното главно командване е и че българските бойци в Кербала са установили много добри отношения с местното население. Преди дни бащата на командира на батальона в Кербала и бивш зам.военен министър Илия Маринов спекулира, че само поляците контактували с шиитските водачи и предали българите. Думите му предизвикаха скандал, а синът му се разграничи.

Участниците в днешното заседание се обединили около идеята да се потърси целево осигуряване на финансови средства за военните ни мисии зад граница, извън бюджета на министерството на отбраната. По-рано през деня финансовият министър Милен Велчев коментира, че тези разходи могат да се запишат на отделен ред в държавния бюджет, но си остават част от военните разходи, намеквайки, че няма как да надскочат определените средства за армията като процент от Брутния вътрешен продукт.

Трябва да бъде преразгледана и системата за материалното осигуряване на мисията, каза още Първанов. По думите му едно от обясненията за закъснението на някои от доставките е именно сегашната несъвършена система.

Президентът заяви още, че участниците в днешното заседание се обединили около необходимостта от преглед на законовата и нормативна база, по която действат българските военни в мисиите зад граница.

И президентът предложи парламентарна комисия за Ирак

Президентът Георги Първанов днес също се включи в искането да се създаде парламентарна експертна комисия, която да се занимае с причините за инцидента в Кербала и с цялостното изпълнение на решението на Народното събрание, с което България изпрати военен батальон в Ирак.

"Разбира се, ние не можем да налагаме мнение на българския парламент, но това е мое лично становище, което съм готов да обоснова", заяви президентът.

Първи тази идея лансираха от СДС непосредствено след атентата на 26 декември м.г. Въпреки първоначалната си отрицателна реакция, впоследствие БСП също я възприе и вчера лидерът на социалистите Станишев обоснова необходимостта от подобна комисия.

От страна на управляващата коалиция засега реакциите са по-скоро негативни - НДСВ депутати открито се обявиха против идеята, а ДПС мълчат.

Преди ден председателят на парламентарната група на НДСВ Станимир Илчев заяви, че на заседание на царската група ще се обсъди необходимостта от създаването на подобна комисия. Днес същата теза бе повторена и от председателя на парламента Огнян Герджиков, който участва в съвещанието при Първанов. Герджиков нямал лично мнение по този въпрос, парламентарната група щяла да реши дали и какъв ще бъде мандатът на подобна комисия.

Рейнджърите ще получат по 80 долара дневни

МО набира нови кандидати за Ирак вместо отказалите се Министърът на отбраната Николай Свинаров е подписал заповед за набирането на нови кандидати за втория батальон за Ирак, които да заменят отказалите се. В понеделник бе обявено, че 47 военнослужещи от 480-членния контингент, който трябва да замине за Кербала в края на януари, са се отказали от мисията. още

Българските военни от втория батальон в Ирак, както и от първия със задна дата, ще получат по 80 долара командировъчни на ден. Необходимите средства ще се отделят от бюджета на министерството на отбраната и са съгласувани с премиера, съобщи министър Свинаров. Сега рейнджърите получават от 62 до 75 долара, в зависимост от чина и задачите си.

По думите на Свинаров, това е максималното, което бюджетът на ведомството може да отдели. Само преди два дни министърът на отбраната и шефът на Генщаба обещаха на бойците от втория контингент командировъчните да се увеличат на 100 долара дневно, а днес сутринта финансовият министър заяви, че България не е чак толкова зле, за да не може да си позволи такъв разход.

Също днес кабинетът одобри вече обявеното намерение да подпомогне финансово семействата на загиналите и ранените в Кербала български военнослужещи. Близките на загиналите ще получат по 20 000 лв., а ранените - по 5000 лв. Средствата ще бъдат осигурени целево за сметка на централния бюджет.