Първанов отрича необходимост от промяна в конституцията извън ЕС

Президентът Георги Първанов отново обяви нежеланието си за по-сериозни промени в конституцията и определи като "политически мотивирани" аргументите в тази посока. На дискусия, организирана от президентството, Първанов изрази становището си, че единствената причина за евентуална промяна в основния закон произтича от бъдещото ни членство в ЕС.

Държавният глава събра на "Дондуков"2 юристи и депутати. От парламента имаше само трима представители на левицата. Оказа се, че единственият поканен извън тях депутат е била шефката на правната комисия Анелия Мингова от НДСВ, която не могла да отиде. Юристите от дясната опозиция не са получавали покани от президентството.

Няма необходимост и вътрешни причини от конституционно усъвършенстване на отношенията между институциите в страната, заяви Първанов при откриването на дискусията.

Според държавния глава, единственият акцент в конституционните промени трябва да бъде осигуряване на членството на България в ЕС. Първанов отново обяви, че е готов да отправи питане към Конституционния съд кои промени в основния закон, свързани с членството, могат да бъдат направени от обикновено Народно събрание и кои - от Велико НС.

Един от основните проблеми пред реформата на българската съдебна система, за което настояват и от Европейския съюз, е изваждането на следствието от съдебната власт и прехвърлянето му към изпълнителната, както и реформиране на прокуратурата, която търпи многобройни критики. Миналата година Конституционният съд излезе с решение, че всяка промяна на следствието или прокуратурата е промяна на отношенията между институциите и може да се осъществи само от Велико Народно събрание.

Според Първанов, дискусията трябва да изясни точно кои проблеми изискват задължително свикване на Велико НС. "Долавям един стремеж да се разшири прекомерно предметът на работа на ВНС и това подсказва по-скоро политически мотиви", допълни държавния глава.

Същата е и позицията на Българската социалистическа партия, която е твърд противник на идеите за по-радикални промени в основния закон, приет с мнозинството на социалистите от Великото народно събрание през 1991 г. Политическите мотиви, съзрени от Първанов у инициаторите за по-кардинални промени, съвпадат и с обвиненията на левицата, която обвини НДСВ и дясната опозиция, че настояват за Велико НС, за да отложат във времето следващите редовни парламентарни избори.

В началото на днешната дискусия Първанов постави въпроса дали в момента има яснота за необходимите промени в Конституцията, свързани с членството на България в ЕС, или трябва да се изчака тяхното окончателно определяне след приемането на европейската конституция.

Да се изчака приемането на европейската конституция, преди да променяме основния си закон, е позицията и на БСП.

Държавният глава изрази надежда, че мненията на експертите ще помогнат на политиците да заемат "една по-зряла и мъдра позиция" по въпроса. На дискусията на "Дондуков"2 присъстваха 12 юристи, сред които и трима експерти към временната парламентарна комисия за промени в основния закон. След края ѝ проф. Александър Джеров заяви, че преобладаващите мнения били в подкрепа на Първанов, че единствените промени са свързани с членството ни в ЕС, че трябва да се изчака приемането на общата европейска конституция, преди да ги предприемем, и че няма необходимост от свикването на Велико Народно събрание.

В края на миналата седмица шефката на временната комисия Камелия Касабова обаче заяви, че две от необходимите 6 промени в основния закон, свързани с членството ни в ЕС, изискват свикването на Велико НС. Това са промяната, свързана с мястото на следствието и прокуратурата и частичното прехвърляне на компетенции от националните към органите на ЕС. По думите ѝ, според повечето юридически мнения тези две необходими поправки могат да се осъществят само от Велико Народно събрание, защото водят до разместване в баланса на властите, уредени в конституцията.

Членството на България в ЕС не е водещо в промените на конституцията. Основното е подобряването на съдебната система, което ще подобри и живота на хората в България, коментира и депутатът от ОДС Димитър Абаджиев пред радио "Свободна Европа".

За мен е важно да се обединим около тези идеи, които са необходими за промяна на живот на хората, на политическата система. А ако е необходимо за това да се свиква Велико народно събрание, то това трябва да бъде част от процедурата, допълни Абаджиев.

Той определи като идеята на Първанов да пита Конституционния съд за измененията, свързани с ЕС, като опит на държавния глава да блокира необходимите съществени промени на основния закон.

Абаджиев обяви, че дясната опозиция може да допълни питането до КС, за да се очертае кръга от истинските промени в конституцията, които ще доведат и до подобрение в живота на българските граждани.