Първанов пита експерти: Реален или рисков е бюджет 2003?

Реални или рискови са заложените числа в проектобюджет 2003, ще съхрани ли бюджетът макроикономическата стабилност в страната, как решава въпросът с външнотърговския дефицит и дали наистина е социален - това попита Първанов експерти-икономисти, които президентът днес събра за обсъждане на основния закон на държавата за догодина.

Инициативата си Първанов обясни с факта, че като държавен глава той трябва да издаде указа за обнародването на бюджет2003 след приемането му от парламента. От днешната дискусия президентът искал да извлече основните си оценки за подготвеният от правителството проектобюджет.

На срещата присъстват управителят на БНБ Светослав Гаврийски, заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев, депутати от парламентарно представените политически сили, независими финансови експерти, банкери, представители на двата големи синдиката и на Националното сдружение на общините.

Сред въпросите, поставени от президента, бяха и тези каква стабилност дава на общините бюджет 2003, има ли шанс финансовата децентрализация и дали тя изобщо има почва в България.

Като плюс на проект 2003 Първанов отчете сравнително своевременното представяне на бюджета и наличието на средносрочна прогноза до 2005 г. като база за анализ. Откроеният от президента минус е наречената от него "смущаваща" липса на диалогичност при формулиране на бюджета и при решаването на някои конфликтни въпроси. Първанов не уточни кои от поредицата конфликти, пламнали около проект 2003, визира.

След срещата стана ясно, че стенограмата от разговора ще бъде изпратена за сведение в парламента и правителството. На президента са били направени различни предложения - да вземе отношение по бюджета между двете четения и дори да наложи вето върху закона.

Първанов искал да използва срещата за да си състави позиция като чуе различни мнения, но още не бил взел решение за това какво ще бъдат неговите бъдещи стъпки.

Бившият министър на финансите Стоян Александров заяви, че налагането на вето едва ли ще бъде възможно, защото президентът има право да вземе такова решение само ако има нарушение на конституцията. Според него Първанов не трябва да се изказва по съдържателната част на бюджета, защото това е работа на правителството, което е поело своята отговорност.

Александров смята, че президента може да изрази своята позиция, но не и да налага вето, заради това, че не е съгласен с приходната или разходната част на бюджета. Финансистът е на мнение, че няма възможности за особено голяма маневреност в сметките на правителството.

Според Александров е абсурдно да се изтегли бюджета, за да бъде съобразен с критиките към приходната част от страна на МВФ. Той смята, че по-скоро е възможно мисията на Джералд Шиф да бъде убедена в реалността на приходите, като и се представи програмата за повишаване на събираемостта на приходите.

Александров уточни, че самият той не е запознат, с мерките заложени в нея. Той смята, че не е реалистично да се очакват приходи от проверките на имотите, инициирани от министерството на финансите.

Според него е абсурд да се смята, че финансовата децентрализация ще увеличи приходите в общинските бюджети. Александров смята, че сумите за тях са почти същите и положението им няма да се промени значително.

Бившият финансов министър е притеснен от факта, че за първи път в бюджета има условности, което досега не се било случвало. Той имаше пред вид това, че министерство на финансите е заложило само 50% от субсидията към общините, а останалата част е поставена в зависимост от изпълнението на приходната част през първите шест месеца на годината.

Нямаше експерт, който да се изкаже положително за бюджета за следващата година, заяви президентът на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев след срещата. Експертите са обсъдили и аргументите на мисията на МВФ, която за си тръгна без да постигне съгласие с правителството.

Според Тренчев повечето участници в дискусията са подкрепили позицията на фонда, че приходната част на бюджета е надценена.

Банкерът Емил Кюлев каза, че важното са политиките, които подкрепят бюджета и затова той е очаквал на обсъждането да присъства и икономическия екип на правителството. Според него засега коментарите са повече върху разпределението на парите, а не за това как да се увеличи приходната част.

Кюлев каза че мегаминистерствата по принцип трудно се управляват и действително може би е по -разумно да се раздели министерството на икономиката.

Депутатът от Коалиция за България Георги Пирински смята, че основни проблеми на бюджета са неосигуряването на всички средствата за общините, за здравеопазването и за съдебната власт. Според него няма достатъчно добре разписани политики за отделните бюджетни сфери и каква ще е ефективността на разходите в тях.

Пирински каза, че останалите министерства като това на икономиката и на социалната политика също са отговорни за този бюджет, но за съжаление в правителството няма колективност и няма предварителна проверка на вариантите. Затова се стигало дотам решенията да се вземат от министерството на финансите, което се съобразявало само с желанието си да осигури дефицит от 0.7% от БВП.