Първанов поиска газови компенсации, получи архиви

През втория ден от посещението си в Москва Георги Първанов се срещна руския президент Дмитрий Медведев, след което стана ясно, че претенциите си за щетите от газовата криза България трябва да отправи към Украйна, че договорът с "Газпром" едва ли ще бъде преразгледан скоро, както иска българската страна, но затова пък строителството на газопровода "Южен поток" вероятно ще се ускори, а мощността му ще се увеличи, както иска руската страна.

След като прекара час и половина в Кремъл "на четири очи" с руския си колега Дмитрий Медведев, българският президент Георги Първанов обобщи разговора така:

"Нашите отношения, разбира се, бяха помрачени от сянката на газовата криза. Но ние показахме, че сме в състояние да погледнем този проблем в очите.”

От Москва – разбиране. Компенсации – от Киев.

На съвместната пресконференция Първанов потвърди, че е поставил въпроса за компенсации на загубите, нанесени от неотдавнашната газова криза.

"Разбира се, аз се надявам, че не очаквате президентите на това равнище да обсъждат конкретни цифри, конкретни параметри преди да получим оценки на експертите и съответните субекти, които работят по тези въпроси", отбеляза Първанов.

"Аз обаче съм доволен от това, че тук, в Москва, на най-високо равнище срещнах разбиране по този безспорен факт, че България е най-потърпевшата страна от газовата криза".

Украйна е юридически отговорна за газовата криза и трябва да компенсира загубите, които е причинила, заяви обаче Медведев. "Претенции за евентуалните щети трябва да отправите към Киев", добави той.

България иска газ без посредници. Медведев: ще видим.

Българският президент е поискал нови параметри на договорите за доставките на руски газ, включително и премахване на такива "звена, които се оценяват като посредници". "Въпреки че има и друго мнение по този въпрос, от наша гледна точка те са излишни", подчерта Първанов.

Отговорът на Медведев на този въпрос бе пространен и уклончив. Той съобщи, че на преговорите двете страни са обсъдили възможността за "уреждане на пълноценно и пряко сътрудничество" между "Газпром" и "Булгаргаз" и добави, че двете компании "ще получат такъв род поръчения".

"На нас не са ни нужни никакви посредници ", каза Медведев, но веднага направи уговорката, че газовите отношения на Русия с всяка конкретна страна имат своя специфика.

"Такава история по въпроса има и в България, в момента такъв посредник работи. Аз смятам, че ние можем да работим и директно, но за това, за да се отиде на такъв род отношения (без посредници) е необходимо да се прояви воля и енергия от двете страни", заяви Медведев.

Той припомни, че посредниците в газовата търговия между Русия и България работят отдавна. "И преди да започнем да работим по новому, трябва да разгледаме цялата съвкупност от възникнали преди това отношения, връзки и обекти", каза руският президент.

"Южен поток" – по-бързо и с по-голям капацитет

Според Медведев има два начина за избягване в бъдеще на проблеми с доставките не енергоносители.

"Първият, естествено, е да се развива международно-правната база, която би способствала избягването на възможни проблеми и предотвратяване на рискове, свързани с наличието на транзитни държави и на липсата на регулация по едни или други въпроси", каза Медведев.

Вторият начин, посочен от него, е диверсификация на доставките, откриване на нови маршрути, по които газът и другите енергоносители безпрепятствено да стигат до потребителите. Като такова трасе Медведев посочи газопровода "Южен поток”, който трябва да минава по дъното на Черно море и после през България. Договорът за него бе подписан миналата година при посещението на тогавашният руски президент Путин в София.

Година по-късно новият руски президент е поискал ускорен преход към строителство на заобикалящия Украйна "Южен поток". Двамата президенти са говорили за бързо преминаване към етапа на съгласуване на проектната документация за непосредствени строителни работи. Съответните министерства и компании щели да получат нужния импулс. Обсъдена е и възможността за увеличаване капацитета на газопровода, който според намеренията на "Газпром" трябва да се повиши с 1/2 от сегашните 31 млрд.  куб. м годишно.

Първанов от своя страна потвърди, че България е готова да започне строителството на "Южен поток" веднага, щом за това са готови и другите страни в проекта. Все пак той каза, че преди строителството трябва да се реши оке един въпрос – маршрута и интеграцията на газопровода в съществуващата в България система.

"Удовлетворен съм от това, че вие проявявате готовност да обсъждате въпроса за мястото на България в енергийната система, в частност, въпроса за създаване на широка енергомрежа. Няма алтернавити пред разнообразяването на енергопотоците и България ще помогне за "Южен поток" и "Набуко", който е европейски приоритет", допълни българският президент.

Той настоя и за ускорено преминаване към реализация на проекта АЕЦ "Белене".

Поредното "окончателно" решение на проблема с руския дълг

В присъствието на двамата президенти бе подписано междуправителствено Споразумение, което за пореден път трябва да уреди окончателно проблемът с остатъка от дълга на бившия СССР към България, възлизал някога на 100 милиона долара. Такива споразумения бяха подписани през 1995 и 2002 година. Тогава Москва се ангажира да го изплати изцяло до 2004 година чрез доставка на ядрено гориво за АЕЦ "Козлодуй" и специална продукция за българската армия. Това обаче не стана. Сега договорката е останалите около 38 милиона долара да бъдат изплатени в парична форма.

Първанов си тръгна от Кремъл с папка с български архиви

Русия върна на България част от българските архиви, изнесени от Съветската армия през Втората световна война, обяви Първанов. Според него това е сериозен морален жест.

Президентът заяви, че не е имал време да разгледа съдържанието на папката, връчена му от Медведев, но от ръководството на държавните архиви му съобщили, че там има много интересни документи, включително кореспонденция на тайната канцелария на двореца.