Първанов също настоя за гражданска квота в СЕМ

Българските неправителствени организации да имат своя собствена квота в Съвета за електронни медии (СЕМ) за сметка на намален брой представители на президента и парламента. За това настоя днес президентът Георги Първанов, който предупреди, че готвеният от НДСВ нов закон за радиото и телевизията може да възстанови партийния контрол в БНТ и БНР.

"Заставам зад идеята да има редуциране на парламентарната и президентската квота в полза на гражданската. Харесва ми формулата три по три - три квоти от по трима души представители на парламент, президент и на граждански, професионални организации". Това заяви на днешната медийна дискусия президентът Първанов, който покани на "Дондуков"2 депутати, радио и телевизионни шефове и експерти, за да чуе мнението им по готвения нов закон за електорнните медии. От поканените на срещата не се отзова авторът на проектозакона - народният представител от НДСВ Иван Павлов и колегата му от ДПС Емел Етем.

Идеята за гражданска квота бе лансирана от члена на СЕМ доц. Георги Лозанов миналата седмица на дискусия в парламентарната комисия по медиите.

Сегашният СЕМ е деветчленен, като 5 души се избират от парламента, а 4 се посочват от президента. Според проектозакона на НДСВ ще има два СЕМ-а, за частните и обществените електронни медии, всеки от по 7 члена. По пет да се избират от парламента, по двама да посочва президента, предвижда проектът.

Шефът на комисията Милена Милотинова днес отказа да каже личното си мнение по въпроса. Отбеляза само, че всички идеи, постъпили в комисията в писмен вид до сряда, ще бъдат разгледани. Тя намекна, че текстът на проектозакона няма да бъде внесен в сегашния си вид в деловодството на НС, но отказа да назове посоките на промени.

Идеята за разпределението на квотите "три по три" бе подкрепена от Васил Димитров (Българската медийна коалиция), Весела Табкова (Център за независима журналистика), както и от председателката на СЕМ Маргарита Пешава.

"Има ли нужда от нов закон за радио и телевизията, сега ли му е времето и това ли необходимият нов закон?", запита президентът Първанов в началото на срещата.

Повечето от отговорите гласяха - да, има нужда от нов медиен закон, но не и от този, предложен от царския депутат Иван Павлов. Освен това текстът бил пълен с правописни грешки, но президентът снизходително отбеляза, че няма да им обръща внимание.

Участниците в срещата обаче не успяха да отговорят кога изобщо е моментът за подобна промяна у нас, при положение, че и ЕС до година-две ще регламентира по нов начин своите аудиовизуални отношения, че БТК се приватизира и се готви промяна в закона за далекосъобщенията.

Шефът на БНТ Кирил Гоцев защити правото на БНТ и БНР да излъчват реклами, защото държавният бюджет не може да осигури необходимите им средства за работа. За противното настоя собственикът на Дарик радио Радосвет Радев.

По думите на Гоцев, новият закон за радио и телевизия има конюнктурни цели. Той го сравни с преобличането на гол манекен, който остава еднакво безобразен.

Докато казваше това, шефът на БНТ поглеждаше през масата към рекламния бос Красимир Гергов, който заедно със Светлана Василева, изпълнителен директор на bTV, не взеха думата за изказване. Гергов, чиято телевизионна кариера тръгва от БНТ, е бивш манекен. Според някои телевизионери от "Сан Стефано"29, с готвените промени в ЗРТ всъщност се защитават рекламни интереси на Гергов, който бива ощетяван в момента от Гоцев и Кеворкян.

Надали по-прозрачно ще стане финансирането на БНТ, като се въведе по-голям контрол върху средствата, заяви Кирил Гоцев по повод намерението на авторите на закона да надзирават финансовите потоци в БНТ.

За първи път Милотинова и Гоцев защитиха единна позиция - по въпроса за рекламата в БНТ. Милена Милотинова беше категорична, че ако БНТ и БНР бъдат лишени от рекламни приходи, това ще натовари данъкоплатците с по-високи такси.

Председателката на СЕМ Маргарита Пешава се скара с бившия член на НСРТ и сега представител на неправителствената Медийна обсерватория Светлана Божилова за това необходимо ли е да има два нови регулаторни органа - за частните и за държавните медии. Пешева пледира за единна регулация и един орган, както е сега. Божилова заяви, че макар и един, СЕМ дава противоречиво тълкуване по еднакви казуси като едни медии биват ощетени, а други - не. Според нея наличието на два регулаторни органа ще предотврати конфликта на интереси.

Първанов се намеси в кавгата между двете като запита Пешева какво става със Стратегията за развитието на радио и телевизионната дейност. Шефката на СЕМ информира, че днес медийният регулатор ще приеме готовия вече текст на стратегията.

Генералният директор на БНР Поля Станчева заяви, че така готвеният закон няма да гарантира независимостта на електронните медии. Тя оприличи бъдещия СЕМ за публичините медии и неговите правомощия с бившия Комитет за радио и телевизия от времето на Живков.

Първанов обобщи, че трябва да се премисли механизма на номинациите за гражданската квота в бъдещия трипартитен регулаторен орган, защото може да възникнат проблеми в средите на гражданските организации. По въпроса за финансирането на публичните медии, той каза, че първо трябва да се произнесе правителството.

Президентът изрази надежда депутатите да се съобразят с изразените на дискусията становища. " Другото означава мнозинството да си гласува тяхното виждане, президентът и той да си свърши своето като върне законопроекта - тази политика на инат не е добрата, не е работещата и перспективната", заяви държавният глава в края на тричасовия разговор.