Първанов ще говори какво ни очаква в ЕС, но без да носи отговорност за негативите в евродоклада

Г-н Георгиев, как оценявате стартовите позиции на основните претенденти за президентския пост – Първанов, Беронов и Сидеров?

Не само аз, а и всеки, който разполага с данни от социологически изследвания, няма как да не констатира, че Георги Първанов безспорно е най-добре позициониран от всички кандидати. При това на много значима дистанция от следващите го. Така че Първанов си остава големият претендент за втори мандат. Другите кандидати имат шанс в хода на кампанията да подобрят позициите си, макар че много е спекулативно в настоящия момент да се твърди докъде биха могли да достигнат. Като цяло добрите кампании подобряват шансовете. Имаме не малко примери в нашата история, когато непремерена кампания рязко влошава шансовете.

Към момента позициите на основните опоненти на Първанов – г-н Сидеров и г-н Беронов са до голяма степен изравнени. Няма съмнение обаче, че при една удачна кампания, по-голям шанс има Беронов. Той има по-голям потенциал. Проблемът при него е, че десницата направи всичко възможно той да влезе в кампанията разконцентрирано и немотивиращо десния електорат. Така че щабът на Беронов има много сложна задача. Трябва да се действа така, че дясното на електорално равнище да се консолидира около него.

Сидеров има по-малък потенциал, защото може да разчита преди всичко на твърдия си електорат, който е относително ограничен, но пък за разлика от Беронов има твърд електорат. Така че, каквато и кампания да води, той може да разчита на тези гласове. При условие, че останалите кандидати имат по-ограничени възможности – те се явяват в чисто мажоритарно качество – не е такъв случаят с Беронов и Сидеров, двамата наистина са основните опоненти на Първанов. Макар че може да има и изненади.

Можем ли да очакваме изненади от кандидати като ген. Любен Петров и Георги Марков?

Ако те постигнат нещо, то ще е изключително и само заради добре премерени кампании. Ако успеят да направят това, те могат да разчитат на достойно представяне. Ако Георги Марков се представи убедително, а той има качествата на публичен оратор, би могъл да привлече част от гневния на елита десен електорат и това ще бъде за сметка на Беронов. А ген. Петров може да разчита само на крайно лявото електорално пространство. То не е малко, но една значителна част тези избиратели все пак ще отдадат предпочитанията си на Първанов, тъй като той продължава да се мисли като най-силната фигура в ляво. Аз виждам повече потенциал в Георги Марков, там има повече ситуативни предпоставки, които благоприятстват една силна кампания.

В ляво не вярвам да стане чудо.

Сидеров обяви още на старта на кампанията си, че негов основен опонент ще бъде Първанов. Има ли лидерът на “Атака” възможност да открадне ако не много, то поне достатъчна част от електората на Първанов?

Възможностите на Сидеров да открадне от електората на настоящия президент са почти нулеви. Неговите възможности са в други зони, знаем ги, няма нужда да ги изреждаме. Но в опита си той да вземе нещо от по-крайните елементи в лявото пространство, ще има конкурент в лицето на ген. Петров и други патриоти.

Твърде много станаха кандидатите, които разиграват националистическата карта и залагат на патриотичната риторика. Това заплаха ли е за Първанов, който явно също разчита на този коз?

Първанов никога не се е отказвал от патриотичната тема, но винаги много сериозно бяга от националистически, ксенофобски и анти-европейски тези. Това просто не е част от неговото мислене и говорене. Като физическа бройка “патриотите” са поне 1/2 от кандидатите. При тях този патриотичен дискурс, достигащ до националистическите си версии, ще присъства и няма как да не присъства най-малкото, защото изборите са президентски. Президентът е конституционно призван да бъде олицетворение на нацията и държавността. Самият му статус задължава всеки кандидат да предлага някаква визия за настоящето и бъдещето на страната като цяло. На едни кметски избори например ще бъде малко нелепо да се появи такъв патриотарски дискурс. Даже и парламентарните могат да минат без него.

Ако се върнем дори до първите президентски избори ще видим, че този дискурс също бе много засилен. Малко по-слаб бе през 2001 г., когато доминантата бе в темите за ЕС и НАТО. Това не ме изненадва, но не мисля, че изобилието от патриотични говорения и виждания ще бъде особена заплаха за Първанов. Той самият си има достатъчно различимо присъствие в патриотичната проблематика при това не само с думи, а и с действията си по време на мандата.

В същото време едно от нещата, за които президентът носи отговорност, е  външната политика. Защо тогава според вас на прага на членството ни в ЕС се очертава една кампания, обърната към национализма и буйния изблик на патриотизъм, отколкото към това, което ни очаква в съюза?

Аз съм сигурен, че Първанов ще говори по-скоро за това, което ни очаква в Евросъюза. Това ще е основната му мисия. Колкото до опонентите – те нямат много други шансове. При всички положение и те следят настроенията и тревогите на българите. Очевидно повечето от тях разчитат да консолидират около себе си гласа на онези, които не виждат своето собствено бъдеще в европейското бъдеще на България.

Те са опората на онези кандидати, които най-яростно ще използват изолационистката визия за бъдещето на България. Те най-силно ще залагат на национализма във всичките му разновидности и окраски. Там те имат потенциал.

По какъв начин докладът на ЕК ще се отрази върху рейтинга на Първанов преди същинския вот?

Какъвто и да е докладът, не виждам по какъв начин убедително проблемите, с които ще бъде идентифицирана България, авторството и виновността могат да бъдат преписани на президента. Ние вече знаем кои са рисковите зони. Това са проблеми, нерешени през 15-те години преход. Ако някой си мисли, че за една, три или пет години те могат да бъдат решени, то той е доста наивен. Примерно организираната престъпност. То дори и това правителство не носи единствената отговорност за евентуални проблеми в такива сложни и силно инерционни и сложни теми, каквито са организираната престъпност или корупцията. И предишното правителство не си е свършило работата, и по-предишното. Това са проблеми, с които българската млада демокрация систематично не успяваше да реши през всички тези години. Разбира се, опонентите на Първанов ще се опитат да му вменят на него отговорността. Но на него няма да му е голям проблем да отговаря. Голяма част от публиката знае какви са правомощията на президента.

Липсата на подкрепа от страна на Бойко Борисов предимство или недостатък е за кандидатурата на Неделчо Беронов?

Не съм сигурен дали има еднозначен отговор на този въпрос. От една страна бих приел, че в някакъв смисъл е недостатък, но не съм особено сигурен в същото време, че една декларирана подкрепа от Бойко Борисов би могла да прехвърли електорална подкрепа към Беронов. Ефектът нямаше да е много голям. Мисля си, че точно поради тази причина Борисов се въздържа.

От друга страна може да се окаже предимство, ако Беронов се представи достойно на тези избори, защото това би спасило класическите представители на дясното в България. Техният успех би бил постигнат без помощ и това е шанс за СДС и за ДСБ. В противен случай вината ще си остане в политическия елит на десницата, който направи всичко възможно да влезе без ентусиазъм и мотивация в този наистина много решителен вот.

Според вас членовете и симпатизантите на СДС ще успеят ли да “забравят”, че кандидатурата на Неделчо Беронов бе предложена от Иван Костов?

Ако симпатизантите на СДС не подкрепят Беронов, то това ще е в по-малка степен, защото той е номиниран от Костов. Електоратът на СДС е в по-голяма степен разочарован от собствения си елит и му е сърдит. Той е готов да го замени с всеки друг, който му даде усещането, че стои зад някаква кауза близка до каузата, с която свързват СДС като символ и емблема. Така че по-скоро общото разочарование от безперспективността, от липсата на хоризонт, идеи и ценности в СДС – това ги демотивира. И ако те не гласуват, това няма да е протестен вот срещу Беронов, а протестен вот срещу десния политически елит.